– Здравей, приятел.
– Кийт... Прощавай, ходя и спя.
– Познато ми е това чувство.
Ала Кийт изглеждаше различен. И не идваше от облеклото му, достойно за звероукротител, нито от косата му, прясно обработена със сешоар. Всъщност тези екстри по-скоро противоречаха на новото му излъчване на предпазливост или смиреност. Нервно пристъпваше от крак на крак със сведена глава и притискаше някакво оборудване за баня към гърдите си, както и книга с меки корици. Гай също не беше с празни ръце. Не беше довел двама благодарни бежанци, но пък носеше подарък, подарък за Никола Сикс. Беше обмислял дълго и със страст този подарък. Какво можеше да ѝ купи? Платно на Тициан, яхта, диамант, голям колкото „Риц“. Гай би искал да ѝ купи цялата земя, но ѝ бе купил глобус. Не от старомодните, нов модел. Беше макет на планетата, каквато тя се вижда от космоса: натежала, тайнствена, загърната в бебешкосини шалове. Държеше го, както Хамлет държи черепа на Йорик.
Внезапно Кийт сви рамене, врътна брадичка встрани и избъбри:
– Аз такова... само помагах.
– Естествено. И аз по тази причина съм тук.
– Е, и ти значи.
– Съдействам ѝ да открие едни хора. Без особен успех, както се оказва.
– Поне правиш каквото можеш.
– Именно. – Гай изгледа Кийт със съжалителна симпатия. Горкият Кийт...
– О, да. Ще дойдеш ли довечера?
– Моля? – разсеяно рече Гай.
Кийт го изгледа с неприкрита враждебност.
– На мача по дартс.
– Дартс, а, да. Разбира се. Непременно.
– Беемве. Мерцедес 190Е. 2,5 на 16 инча. Е, още един етаж ти остава, брат.
С подсмърчане и тътрене на крака Кийт забърза надолу по стълбите с онази книга под мишница...
Гай извика името ѝ в коридора и влезе с почтително умерена походка. В дневната нямаше никой. Беше приблизително каквато си я беше представял: интересен безпорядък под възнисък таван (високият Гай усещаше известно некомфортно напрежение върху темето си), тук чаена чаша, там чуждестранно списание, повехнали лалета, клюмнали в стъклената ваза (сякаш страдащи от морска болест), известна небрежност в мебелировката, обичайните ръкохватки за видеооборудване (собствената му къща бе пълна с тях), типичният бохемски лъх на застоял тютюн. На масата под прозореца до плетеното кресло – недовършено писмо...
– Никола? – извика той отново и леко поклати глава.
Гласът ѝ, леко приглушен, долетя от съседна стая с дежурната неистина: идвала след секунда. Без грам мисъл да я осъжда той погледна часовника си и зачака с изпъната стойка и ръце зад гърба. След малко отиде до прозореца и хвърли поглед през рамо към купчето с листа на масичката. „Драги професор Барнс – прочете. – Благодаря ви, че ми изпратихте труда на професор Ноубъл21, който, държа да кажа, намирам подвеждащ и повърхностно аргументиран.
Приемам на доверие твърдението му, че художниците често имат сексуална връзка с моделите си. Отвсякъде ни убеждават, че такива неща се случват. Ала анекдотите му по никакъв начин не обосновават основния въпрос. Бях нащрек и се питах дали няма да каже, че портретите на Саския от Рембранд и може би тези на Март от Бонар са „пропити“ от сексуално познание или отразяват копнежа на художника „да проникне“ в своя обект. Подобна посока на мисли неизбежно води към такива груби спекулации. И за да вкарам лична нотка...“ – прочете Гай и страницата свърши. Ръката му посегна да я обърне. Но после се въздържа да го стори с леко потръпване. Тя разбира от изкуство, рече си ободрен. И има красив почерк: не така строго елегантен като този на Хоуп, а по-закръглен и експресивен, с нещичко от женствената корпулентност на Лизибу. Внезапно на Гай му хрумна, че никога преди не бе правил нещо подобно. Никога не се бе озовавал сам с жена на неговата възраст в нейното жилище, и то тайно, без знанието на Хоуп. Дневната на Никола бе „приблизително каквато си я бе представял“. Какво точно си беше представял? Би твърдял, вероятно, че бленуванията му са целомъдрени. Ала мечтите му поемаха по свой си път. Какво да се прави, помисли си, не сме отговорни, че мечтаем за това, за което мечтаем. Гай премести поглед към библиотеката и бързо отиде до нея, усетил облекчение. Извади „Дъгата“22 и очите му пробягаха по първата страница.