Единайсет и половина, моментът, който всички очакваха: предшестван от кучето си, облак цигарен дим и гръмка кашлица, Кийт Талънт беше така добър да влезе в „Черния кръст“. Статусът на Кийт, неговият отзвук в пъба, винаги на висота, сега, естествено, бяха невероятно подсилени след събитията от предишната вечер. Въодушевените полугласни реплики, донасящи се отвсякъде, прераснаха в аплодисменти, които бавно се разсеяха сред яростни разпръснати крясъци на триумф. Заместващият барман, Понго, бе може би най-красноречив, когато, налял халбата на Кийт, му я подаде с пълничката си бяла ръка и просто заяви: „Дартс“.
– Да бе, да, наздраве, момчета – рече Кийт, чиято глава се цепеше от махмурлук.
– Ти го направи, мой човек – възкликна Телониъс. – Направи го.
Кийт оплакна уста със светлата бира и отвърна с предрезгавял глас:
– Е, ами той се издъни. Без да се засягаш, приятел, настройката и самообладанието на черния състезател поначало си бяха под въпрос. В първата част на втория сет сериозно изоставах, а онзи беше забил две стрелички на двойно 16. Когато си проигра преднината, вече знаех, че за мен се задава победа. В третата част на критичния втори сет наваксах неговите шейсет точки и тогава дойде убийственият резултат от 153! Тройно 20, тройно 19, двойно 18. Върховна игра. Направих им показно. Ето това беше гвоздеят на вечерта. С такова качество не можеш да спориш. Няма начин.
– Беше сурово изпитание – продума натъртено Телониъс – на издръжливостта ти като състезател.
Намеси се и Богдан.
– Ти се оказа на нивото на атмосферата в големия мач.
– Изборът на място можеше да се окаже спънка за по-слаб играч – отбеляза Дийн. – Ти устоя на...
– Ти оспори...
– Ти го надигра...
– ...оня левак от Брикстън – довърши Телониъс с въздишка.
Кийт се обърна към Гай Клинч, който ги наблюдаваше със срамежлива усмивка, облегнат на масата за пинбол.
– А ти – заяви Кийт, като се приближи към него. – А ти – насочи пръст към него, – ти се държа направо върховно. Той беше повече от прекрасен, ще знаете.
Гай прати благодарствен поглед към очите на Кийт – а те, както му се стори, изглеждаха много особени тази сутрин. Очите на Кийт представляваха палитра от мътни петна и спукани кръвоносни съдове, набраздени от вертикалните менискуси на непролети сълзи; ала най-странното у тях беше разположението им. Помръкналите зеници сякаш увеличаваха разстоянието между орбитите и очите му бяха практически на слепоочията. Боже мой, помисли си Гай, той прилича на кит. Кит убиец? Не. По-скоро на някой добродушен старчок. Син кит. Кашалот. Да, и тази неестествена бледност... Гай отпи от питието си, докато слушаше хвалебствията на Кийт, последвани от тези на Богдан, Норвис, Дийн, Пат и Ланс. Потърси по лицата им признаци на ирония. Ала откри единствено одобрение и приветствие.
– Изобщо не знаех – каза Кийт, – през ума ми не е минавало, че си такъв юнак.
Какво пък толкова специално имаше в поведението му? След срещата си с Никола Гай се прибра у дома и прекара ранната вечеря с Мармадюк. Хоуп играеше тенис с Динк Хеклър. После си взе продължителен душ (не беше лесно понякога да измие всичкия този яйчен крем и боклуци от косата си), преоблече се и някъде към седем вечерта влезе в „Черния кръст“. Попадна в делириум от дартс. Флагчета и шапки с надпис „Кийт“ и възгласи „Дартс, Кийт!“, а също и самият Кийт, здраво натопорчен, дрезгаво подвикващ „Дартс!“. Отвън два вана мъчително ръмжаха на празен ход. Всички се натикаха в тях, естествено, с изключение на Кийт, който разчиташе на алтернативен транспорт.
– Аз ще го откарам – заявил бе Гадняра – с ей тоя гадняр. – И бе посочил през вратата към стоманеносив ягуар. После Гай прекара четиресет минути на задната седалка на вана, където бели и азиатци непрестанно пушеха, смееха се и кашляха, а черните мълчаха с изписани неразгадаеми копнежи по лицата си и мрачно си предаваха от ръка на ръка наполовина пълни бутилки с уиски.
– Още на влизане беше ясно, че кроят нещо – каза Дийн.
– Наистина ли? – учуди се Гай, който не беше забелязал нищо нередно освен бутаницата, закачките и широкото, натрапващо се присъствие на мускулести и разгорещени чернокожи. – Как отгатна?