– Намушкаха Збиг Едно – поясни Збиг Две.
– Нищо сериозно – махна с ръка Кийт. – Збиг Едно си е добре. Другата седмица по някое време ще го изпишат.
Състезанието по дартс се проведе не в самия пъб „Пенливата халба“ (с неговите цветни стъкла на прозорците, тежки завеси и здрачна фънк атмосфера), а в съседна зала поради големия интерес на местните. Както каза Кийт, турнирът бе завладял въображението на цял Брикстън. Потънал до глезени в дървени стърготини, Гай предположи, че залата е била използвана неотдавна, и без съмнение редовно, като дискотека, а също и като църква; в миналото бе служила и като училище. Той просто го усети със сетивата си. Нямаше конкретни белези, които да я оприличават на учебните заведения, които той бе посещавал (с обширните им паркове, плувни басейни с олимпийски размери, компютърни студиа и прочие); но ниската сцена, повреденият остъклен таван, римските цифри на стенния часовник, потискащата дървена ламперия – всичко това говореше на Гай за училище. При това училище за момчета. Огледа се (и това наистина го разтревожи) – никъде не се мяркаха жени... Бяха наредени пейки като в зала за събрания, много от тях преобърнати при хулигански изцепки, и накрая всички насядаха. Ала когато мачът започна без никакви уводни церемонии, всички се изправиха. Ако зрителите си седяха, човек би могъл да гледа от мястото си. Само че хората масово наскачаха, така че всички се изправиха.
Не че имаше кой знае какво да се види по отношение на дартс. Опонентът на Кийт беше много млад и много черен и изумително съчетаваше склонност към насилие и тържественост. Лицето му беше съвършено правилно и сякаш полирано, а бръснатата глава имаше виолетов оттенък и наподобяваше безукорно щръкнал пенис. С много колебания и корекции двама възрастни чернокожи изпълняваха ролята на рефери, като записваха резултата с тебешир и го огласяваха по микрофона. В електриковата си риза и тореадорски панталони Кийт несъмнено беше най-тромавата и размъкната фигура на сцената; но пък и изглеждаше най-приспособен към ситуацията.
– Закова ги красиво – похвали го Дийн.
– Враждебността на тълпата ме постави под напрежение – съгласи се Кийт. – Ама те не знаят, че Кийт Талънт цъфти в състояние на напрежение.
– Закова ги – повтори Дийн.
– Това е то да си шоумен – рече скромно Кийт.
Враждебността на тълпата при всички случаи я имаше, както бе забелязал Гай. В началото се прояви под формата на крещене, мятане на монети и тропане с крака, наред с поне три сериозни опита за покушение срещу Кийт. Ала по-късно, когато попаденията му превърнаха мечтите на множеството в кошмар... прозвучаха стенания, молби, вопли (дали най-после не бяха дошли жените?) и Гай видя как един мъж доближи стъкло от счупена бирена бутилка до врата си, като мърмореше нещо с притворени очи. На сцената Кийт реагира като същински шоумен. Шоуменството му се изразяваше с голямо многообразие от мръсни жестове, серия от престорени ритници към главите на най-близките зрители и – нещо особено вбесяващо – навик да смъква наужким или дори наистина долните си гащи, когато се обръщаше и се приготвяше да хвърля.
Така или иначе, след половин час крясъци и жега от телесна топлина, като Гай допринасяше и към крясъците, и към освобождаването на телесна топлина, като викаше с цяло гърло „Дартс!“, „Кийт!“ и „Дартс, Кийт!“ с все по-печен маниер, явно вече всички приеха, че мачът е свършил и че Кийт го е спечелил. В изблик на опрощение Кийт се обърна към противника си, който внезапно се стрелна към него със стреличка, вдигната като нож.
– Промуши се. В дланта. Със собствената си стреличка.
– Страстите се бяха разпалили – посочи Норвис.
– Да – потвърди Кийт. – Без съмнение окайваше този пропуск във втория сет, който му струваше скъпо.
– Писано беше да е така – заяви дълбокомъдрено Дийн. – Писано беше.
Всички единодушно обявиха, че Гай се е отличил най-вече на паркинга. Той си припомни ситуацията: неравната и изровена настилка бе осветена от редицата фарове, разкъсващи мрака на лондонската нощ, чернотата на човешкото множество пред двата вана и ягуара на Гадняра, фенерчета, очи, зъби, подрънкване на вериги, миризма на бензин или нафта. На този етап Кийт вече бе мълчалив, дръпнал се бе, част от компанията го бе обградила – техният шампион, расовият им представител.
– И сам бих тръгнал – рече Кийт.
– Нее.
– Не искаше да им доставиш това удоволствие.
– Самата истина, Дийн – потвърди Кийт. – Пазех си енергията. Вниманието ми вече е насочено към четвъртфиналите.