– А? Ммм... „Милтън и сексът“.
– Е, значи няма да трае дълго – подхвърли Гай, който винаги придобиваше чувство за хумор при изблик на щастие и никога в присъствието на долавяна ирония. Във всеки случай леко съжали за забележката.
– Всъщност според мен имат предвид пол.
– А, да. Той за Бог. Тя за Бога у него. Този род неща.
– Да. Този род неща. Трябва да бягам.
Гай поиска от съдържателката мексиканка да му приготви гигантски омлет (надяваше се да използва телефона ѝ още много пъти), който тя му сложи в плик, а той гузно и потайно изхвърли в празно кошче за боклук на Ладброук Гроув.
25 Ангелът Морони според твърдението на Джоузеф Смит му помогнал да създаде Църквата на мормоните. – Б. пр.
26 Презрително название на английския поет Уилям Блейк за антропоморфния бог на християнството в едноименното стихотворение от 1793 г. „To Nobodaddy“. – Б. пр.
– Е, как ти се струва? – попита Хоуп.
– Благодаря – каза Гай. Не беше адресирано към Хоуп, а към човека, чиято служба беше да контролира – или поне да стои достатъчно близо до – автоматичния изход на подземния гараж под Кавендиш Скуеър. Вече бе виждал Гай много пъти и го познаваше по физиономия. Не че изглеждаше особено трогнат от тази проява на фамилиарност или от каквото и да било, случващо му се тук долу.
Гай пъхна кредитната си карта в процепа и излязоха на светло.
– Ама че движение – подхвърли.
– Господи, колко пъти да го повтарям? Чуй: ти самият си част от това движение!
– Стори ми се, че имаше логика в думите му.
– Логика на цена триста гвинеи?
– По въпроса за чистия въздух.
– Знаех си, че ще кажеш това.
– Ако не по въпроса за „враждебността към мен“.
– И това си знаех, че ще кажеш.
Лекарят от Харли Стрийт, при когото бяха ходили на консултация току-що, беше експерт по детска хипермания. Преглеждал бе Мармадюк в кабинета си, понесъл бе на свой ред стъписване при домашното си посещение, където според обещанията му Мармадюк щеше да е в спокойно и нормално състояние. Дори днес, три седмици по-късно, лекарят още носеше превръзка върху дясното си око. Страните се споразумяха, че юридическият аспект на въпроса не бива да влияе върху професионалните им взаимоотношения. Неотдавна Гай бе сключил застраховка за искове относно телесни повреди, нанесени от Мармадюк, при, както изглеждаше, извънредно изгодни условия. Още по-неотдавна бе принуден да сключи застраховка върху застраховката.
– По въпроса за „враждебността към теб“ – отбеляза Хоуп – според мен той направи отклонение от Фройд.
– И аз така мисля. Но предпочитам Фройд. Предпочитам Мармадюк да не ме харесваше по фройдистки причини. Не ми се нрави да не ме харесва, защото не ме харесва. И защо да не ме харесва? Аз през цялото време съм извънредно добър с него.
Гай извърна глава към Хоуп. Тя се взираше безизразно в задръстената от коли улица. Много предпазливо той я потупа два пъти по коляното. Последната им истинска прегръдка всъщност беше инсценирана заради същия този лекар – парамедицинска прегръдка, един вид демонстрация. В кухнята у дома им Гай бе прегърнал съпругата си, докато лекарят ги наблюдаваше. В същия миг, както бе предсказано, Мармадюк притича от другия край на стаята и впи зъби в прасеца на Гай. Помолен да потърпи, Гай търпя и запази прегръдката до момента, в който Мармадюк започна да блъска глава в готварската печка.
– Да се върнем на въпроса за чистия въздух – предложи Гай. – Или на въпроса за онзи половин час. – Ставаше дума за едно от най-спорните разпореждания на Хоуп: на Мармадюк не му бе позволено да бъде навън повече от половин час на ден. – Той като че приема един час за безопасен.
– Нищо подобно. Каза, че може да се смята за поносим.
– Причината е, че го държим затворен вкъщи. Децата обичат да тичат на воля. Какво ще кажеш за четиресет и пет минути? Нужен му е свеж въздух.
– На всички ни е нужен. Но такъв няма.
Такъв нямаше. И да се обясни защо, беше трудно, мъчно би могло да бъде обяснено пред малките, пред бъдещите поколения. Как да започне човек? Е, да, ние подозирахме, че трябва да се направят жертви по-късно заради това как се глезехме с аерозолните спрейове и опаковките на бързи храни. Знаехме, че ще се плати някаква цена. Признаваме, че на вас разрушаването на озоновия слой може да ви дойде малко нанагорно. Но не забравяйте колко ни беше хубаво на нас: приятно ухаещи подмишници, пресни хамбургери. Макар че, може би, същата работа щяха да ни свършат ролкови дезодоранти и опаковки от стирофом.
– Виж! – извикаха и двамата в детински унисон. Движеха се по Бейзуотър Роуд и една болна катерица стоеше трепереща до оградата на парка.