Царствената Инкарнасион живее сама. Мъжът ѝ е починал. Двете ѝ деца са пораснали. Живеят в Канада. Тя е дошла тук. Те са заминали там.
– Има си предимствата. Като живееш сам, правиш каквото ти искаш, не каквото другите искат. И то когато си поискаш.
– Самата истина, Инкарнасион.
– Искаш да се изкъпеш, къпеш се. Искаш да ядеш – ядеш. Не е нужно да чакаш те да предложат. Правиш го, когато ти изнася. Доспива ти се, лягаш си. Никого не питаш. Гледа ти се телевизия – дадено, гледаш телевизия. От теб си зависи. Допило ти се кафе – нà ти кафе. Искаш да изчистиш кухнята – чистиш я. А може би ти се слуша радио. Готово, слушаш радио.
Да, същото важи и за всяка друга самотна дейност, която бихте назовали. Но след двайсет минути въодушевление от това, че живеем сами, получаваме двайсет минути огорчение, задето живеем сами. Мислим си как никога покрай нас няма да има жива душа и други неща от този род.
Писмо от Марк Аспри.
Споменава за неудържимо желание да отскочи до Лондон. Идния месец може би. Ще се възползва от прекрасната възможност, предлагана от „Конкорд“. Допуска, че би било удобно и приятно симетрично, ако аз се върна в Ню Йорк през същите няколко дни и се настаня в апартамента си, който, добавя той, бездруго не използвал много. Намеква за твърде известна дама, която не било разумно да посреща в апартамента си в „Плаза“, за да не я дискредитира.
Вече съм обигран в изкуството да си вра носа в чуждите работи и съм преровил всички чекмеджета в бюрото на Марк Аспри. Още трофеи, но не стават за публичен показ. Все неща за под рафта. Порнографски любовни писма, кичури коса (от главата и другаде), арт снимки. Дълбокото централно чекмедже е здраво заключено. Може би там крие цяло момиче.
Погледнах дори някои от пиесите му. Ужасни са. Сладникави любовни историйки, на исторически фон при това. „Бокалът“ е по времето на крал Артур. Много зализана творба и в същото време не струва. Не разбирам. Той е от онези, дето упорстват на някаква фалшива нота и получават бурни аплодисменти за това – също като Бари Манилоу28.
Изникна ми непоносима мисъл. Отново четох дневниците на Никола. Тя използва инициали за разните си гаджета. Покорният ГР. Фрашканият с пари КХ. НВ с неговите заплахи за самоубийство. ХБ, който рухнал след развода си. ТД и АП и двамата бяха потърсили спасение в бутилката. ИД беше избягал в Нова Зеландия. БК се присъединил към Чуждестранния легион. А горкият ПС си купил ферма.
Единственият, към когото тя продължаваше да се връща, единственият, който малко от малко ѝ бил на нивото, „единственият, по когото някога съм оглупявала“, най-красивият, най-жестокият, най-добрият в леглото (дотук), тя наричаше МА. Жител на Западен Лондон. Свързан с театъра.
Нямам чувства към Никола Сикс. Защо тогава тази мисъл ме съкрушава?
28 Американски певец и продуцент с петдесетгодишна кариера в бранша. – Б. р.
Случи се. Обаждане от Миси Хартър или, за да бъда точен, обаждане от Джанит Слотник.
– Тук е Джанит Слотник. Асистиентката на госпожица Хартър, сиещате ли се?
– Да, да.
– Господине, трябва да ви кажа, че дниес имаме голямо вълниение в „Хорниг Ултрасон“.
– Нима?
– Аха. Новата книга за смъртта на Джон Лиенън!
Няма да предавам всички глупости, които надрънка за смъртта на Джон Ленън. Как било дело на КГБ и тям подобни.
– Госпожица Хартър поръча да ви се обадя... относно риезюмето ви.
– Надали може да се нарече резюме. По-скоро са насоки. В какъв дух са отзивите?
– На разочарование.
В този миг слушалката изхвърча от ръката ми като мокър калъп сапун.
– ... съгласна е, че началото е силно. Също и развръзката.
– Какво? Говорите за края?
– Средата е онова, което ни триевожи. Какво се случва?
– Откъде мога да знам? Няма как да кажа, преди да съм го написал. Един роман е като пътешествие, госпожице Слотник. Какво е мнението за първите три глави?
– Прийемаме ги като значимо постиженийе. Но сме притеснени. Малко идва литераторско.
– Литераторско? Господи, вие сигурно... Прощавайте. Моля за извинение. Вижте, нужен ми е аванс, госпожице Слотник.
– Не съм сигурна, че сме готови на такова обвързване засиега. По този въпрос с госпожица Хартър сме в пълно съгласийе.
Унижих се с обещания за съкращения, пренаписвания, смекчавания и вкарване на пикантерии, докато Джанит много хладно склони да погледне главите от четвърта до шеста.
– И не са ни по вкуса имената.
– Няма проблем – отвърнах. – И без това се канех да ги променя.
Обикновено обажданията от Никола Сикс идват късно през нощта. В един, в два. Дори в три. В тези часове тя има желание да продължим с дебата ни, или бойния ни план, или конференцията относно ръкописа. Тя ме призовава. Аз винаги съм на линия.