Естествено, че съм готов за обсъждания. Не чак толкова отдавна спях като новородено: не можех да си държа очите отворени за повече от пет минути. После за известен период спях като бебе: събуждах се по два пъти на всеки час, облян в сълзи. Но сега вече държа нещата под контрол. Скоро ще съм като някой древен аскет с пергаментова кожа от пещерите на Ладак29 или като Мармадюк: ще мога да карам и със сън, и без сън. Така че не без известни трудности, обладан от нощни страхове, с безкрайно отлаганата тежест от умора, аз съм на поста си. Това ми е работата.
Преди три вечери – или преди три зори – тъкмо събирах сили за Глава 9, когато тя ми позвъни, някъде към два и половина, и аз веднага слязох в колата. Тя пое палтото и шапката ми с шеговито изражение. Беше издокарана – в черно кадифе – и пиеше шампанско. Едно от нейните частни партита. Седнах и прекарах длан по лицето си. Тя ме попита как съм, отвърнах ѝ, че съм добре.
– От какво умираш впрочем?
– От синергизъм30.
Виждате ли нашата взаимозависимост? Не можем да говорим с никого друг и не го правим, както разговаряме помежду си. Аз съм в състояние да я погледна в очите и да го изрека.
– Заразно ли е? Не. Наследствено или придобито? Наследствено.
– Не е заразно – отвърнах. – Но евентуално придобито. Радиогенно, естествено. Не знаят. Необичаен случай е. Искаш ли да чуеш историята? Ще отнеме десетина минути.
– О, да, моля те. Интересува ме.
– Лондонски поля – подхванах.
Тя знаеше за клъстърите – макар, разбира се, да нямаше представа, че аз съм в центъра на такъв. И е заинтригувана. Наясно е с въпроса. В един момент ме прекъсна:
– Я почакай. Значи баща ти е работил за ИМЕ?
– За име? Как така за име?
– ИМЕ, Изследване на мощни експлозиви. Така го наричаха.
– Ясно.
Или пък се намесваше с реплика от рода:
– Плутониева металургия. Това бе още една област, в която британците изоставаха.
Пушеше напрегнато и при всяко издишване на дима присвиваше очи.
– Значи по някакъв начин ти си в сърцето на всичко това. В известен смисъл ти си Кризата.
– О, не – отрекох скромно. – Едва ли. Аз не съм Кризата. По-скоро съм Ситуацията.
– Значи знаеш за Енола Гей.
– О, да. И за Малко момче.
После ми показа „писмото“, което оставила на масата, та Гай да го прочете.
– Професорите Барнс и Ноубъл – подхвърлих. – Доста евтин номер, Никола.
– Става още по-долно – отвърна тя. – Чети нататък.
– „... портретите на Саския от Рембранд и може би тези на Март от Бонар са „пропити“ от сексуално познание или отразяват копнежа на художника „да проникне“ в своя обект. Подобна посока на мисли неизбежно води към такива груби спекулации. И за да вкарам лична нотка...“
– Обърни страницата.
– „... през живота си съм позирала за десетина художници и спах с повечето от тях, но разлика нямаше нито за мен, нито за тях, най-малко пък за онова нещо на платното.“
Погледнах я. Тя повдигна едно рамо.
– Ще ми се да не поемаш подобни ненужни рискове – казах. – Крайно неразумно, след като се предполага, че си девствена. И все пак, свалям ти шапка за самоувереността. Нима просто знаеше, че Гай няма да обърне страницата?
– Хайде де. При него пасивното надзъртане е допустимо. Не избягваш да погледнеш онова, което е на показ, но е недостойно да се приближаваш прекалено, да наостряш уши. Всъщност съм изненадана, че се е осмелил да прочете и една дума.
– Твоето е арогантност, Никола. Арогантност. Гай е напълно способен на изненади, особено когато става дума за теб. Да го беше видяла на състезанието по дартс. Същински лъв. Аз лично бях полумъртъв от страх. Макар сега да ми се струва, че не разчетох правилно ситуацията. Нямаше реална опасност, не и за нас. Те щяха да наранят себе си. Ти се прозяваш. Късно е. Но не бъди снобка на тема дартс. Те са значими в тази история.
Тя отново се прозя, по-алчно, и ми показа масивните си кътници.
– Тъкмо затова замразих Гай. За да се концентрирам върху Кийт. Бог да ми е на помощ.
Повдигнах писмото.
– Имаш ли нещо против да го взема?
Тя поклати глава.
– Никола, какво според теб съм замислил?
– Не знам, предполагам, че пишеш нещо.
– И не възразяваш?
– На този етап? Не. Всъщност дори одобрявам. Нека ти кажа нещо. Ще те осветля какво искат жените. До една искат да са вътре в нещата. Каквито и да са те. Всички мечтаят да са по-едрогърди, по-загорели, по-добри в леглото – все неща от този род. Но искат парче от всичко. Искат да участват. На всяка желанието ѝ е да бъде кучката в книгата.