29 Ладак (или Ладакх) – област в Индия, разположена между Кунлун и Хималаите. – Б. пр.
30 Синергизъм (мед.) – съчетано действие на две заболявания или състояния, при което всяко се оказва по-вредно, отколкото е поотделно. – Б. пр.
Леле, ама съм надежден разказвач, а?
Накрая докуцуках до Куинсуей за „Трибюн“.
Два централни репортажа. Единият е за Фейт, Първата дама: удивително подробно описание на неотдавнашните ѝ дейности. Бях озадачен; ала после си припомних предположенията в началото на лятото относно здравословното състояние на Фейт. Най-вероятно всичката тази информация за подпомагане на хосписи, преобзавеждане на Белия дом и кръстоносния ѝ поход срещу порнографията се предлага като един вид опровержение. И за възстановяване на доверието. Всички знаят колко всеотдайно президентът обича жена си. Той го тръбеше наляво и надясно в предизборната си кампания.
Вторият репортаж също е объркващ. Нещо за съветската икономика. Множество откъслечни сведения за това как възприемат новостите обикновените хора: как те са въздействали на Юри от Киев, на какво мнение е Виктор от Минск. Наложи се два пъти да прочета статията, за да схвана идеята ѝ. В Съветския съюз е въведена седемдневна работна седмица.
На по-задните страници – материали за смущенията в слънчевата активност, за молитвата в университетите, за Израел, за остров Мюстик, за зазимяването на летните вили. Изказванията на световните ръководители относно тарифите на зърното и медицинското обслужване.
На Куинсуей зървам същата клошарка, която съм виждал там и преди десет години. Още е жива! Господи, каква издръжливост. Все така води спор със себе си (същия спор). Още се разправя с гърдата си. Вади я от пазвата си и се кара с нея.
Тази жена си няма надежден разказвач. Много хора, живеещи на улицата, не разполагат с надежден разказвач.
Докато гледам децата в парка, когато ходя там с Ким, хрумва ми в търсене на обяснение за детската веселост как за тях фактът, че са малки, е особено комичен. Харесва им да бъдат гонени, наясно са и им е смешно, че по-големият човек няма как да не ги хване в един момент.
Знам как се чувстват, макар при мен, разбира се, да не е смешно – по-голямото нещо ме преследва и с лекота ме настига.
Глава 10. Книгите в апартамента на Кийт Талънт
Кийт натисна бутона „Пауза“ и извади от джоба на якето си книгата, която Никола му беше дала. Претегли я върху дланта си и я оцени откъм няколко ъгъла. Зачете текста на корицата с дрезгав шепот:
– „Той е роден циганин, ала живее и обича като лорд. Тя е господарската дъщеря и той я вкарва в гроба.“ – Кийт се прокашля и продължи: – „Историята на Хийтклиф, необуз... необуздана любов към сестрата, която не е имал.“
Почете известно време с много кривене на уста и вежди. После вдигна поглед и се замисли: Кийтклиф!... Със скромен произход, но бързо извоювал успех. Жени се за Катлийн, откъм мацки няма суша при него. Доста си е похойкал, но една е изпъквала сред всички. Богата и от добро потекло, тя копнеела за Кийтклиф. И ето че дошъл денят, когато го приела в леглото си. С необуздана страст. Той огледа предната корица, изправи се и постави подаръка на Никола при другите книги от библиотеката си: „Дартс“, „Светът на антиките“, „Годишник за дартс“, „Годишник за кучета“, „На удвоена скорост: Историята на Ким Темплоу“ от Ким Темплоу (със съавтор Дърк Смоукър); и кратка история – увита в полиетилен и никога неотваряна – на армейската част, за която бащата на Кийт беше готвил и от която впоследствие бе дезертирал през Втората световна война. Костюмирана драма, мислеше си Кийт. Дрънканици на куп нафукани дъртаци. Класова система, и толкоз.
Телевизия, отсече наум Кийт. Видео. Дайнакорд. Меморекс. Джей Ви Си. Кийт отново натисна бутона „Пауза“ и продължи да гледа телевизия по неговия си маниер. Беше му навик. Всяка вечер записваше по шест часа телевизионна програма и ги гледаше, щом се върнеше от „Черния кръст“, „Голгота“, или от Триш Шърт, или където беше ходил. В три през нощта още имаше програма – някой стар филм, да речем (всъщност на Кийт му липсваха някогашните пълни със секс и кръв „полицейски“ филми); само че той вече не понасяше да гледа телевизия при нормална скорост без посредничеството на дистанционното и тиранията на пожълтелия му от цигарите палец. Пауза. Забавен ход. Търсене на картина. Искаха му се образи на секс, насилие и понякога на пари. Кийт изглеждаше своите шест часа на бързи обороти. Често ги приключваше за двайсет минути. Разбира се, трябваше да бъде нащрек. Беше способен да различи кадър, достоен да украси стената на гаража му, дори и на свръхбързи обороти. И тогава връщаше назад, пускаше на забавен ход и стопираше кадъра. Млада танцьорка, разсъбличаща се бавно пред огледало; старо ченге, улучено с два куршума в гърдите; американска къща. Най-хубави бяха сцените, които съчетаваха всичките три мотива. Нефтен барон оправя грубо момиче на повикване в престижен хотел, например, или извършващи грабеж на банка неколкократно шамаросват хубавата касиерка. Гледаше също и адаптации на творби на Лорънс, Драйзер, Достоевски, Конрад – и всичко друго, пораждащо противоречиви мнения в приложението с телевизионната програма към неговия таблоид. По-хубави тела, например, често можеха да се видят в нещо от рода на „Култ към змията“31, отколкото в „Проститутка във Вегас“. Само дето не му харесваха тия дълги поли. Никак дори. Сеансите на Кийт пред телевизионния екран приключваха твърде бързо. Ала по някои теми трябваше да се правят проучвания дни или дори седмици наред. Всичко, свързано с женската свободна борба. Или с женските затвори. Женското тяло беше подлагано на дисекция от Кийт по двайсет пъти на вечер: астрономията на гърдите и корема, на пищялите и ханша... Палецът прескачаше от „бърз ход напред“ към „връщане назад“ и към „възпроизвеждане“ и Кийт се облягаше да се наслади на анонса преди надписите на филм за серийни убийства. Мацка тича нощем през парка. По петите я следва психопат.