– Енла... Енла... Енла.
Кийт въздишаше тежко (устните му примляскваха). Малката се събуждаше за живот и утвърдителните ѝ гърлени звуци се редуваха с тези на разкъсана блуза или на удар по главата. Съсипващата малогабаритност на апартамента, стъписващо тънките преградни стени създаваха почва за депресия. Но пък си имаха и плюсовете. Кийт викна на Кат и потропа по стената със свободния си юмрук, докато я чу да се изсипва от леглото. Тези крясъци и блъскане породиха ответни такива от най-близките им съседи. Кийт потропа още малко и покрещя със засилени децибели специално за да заглуши новото гадже на Икбала. Появи се Кат. Беше уморена, но пък Кийт беше тройно по-уморен или той така си мислеше. До три през нощта се бе занимавал с уредби за коли. Угнетяваща работа: във ветровита нощ да се завираш през прозорец, на който се мъдри табела „Уредбата вече е взета“, да бъркаш през пръснати навред счупени стъкла само за да установиш, че уредбата действително я няма вече. След петнайсет такива тура ти се полага добро похапване у дома: свинско в сладко-кисел сос и половин дузина милфордски овесени питки.
– Господи – изпъшка.
Изминаха пет минути и Кийт беше вече на седмото или осмото убийство във филма си със серийните убийства. Стигна до хубав момент, много хубав. Върна назад и пусна на забавен ход. Червенокосата излезе от ваната и посегна за... Уха! Загатна се срамното окосмяване. Удивително какви неща си пробиват път на екрана дори в наши дни. Нужно е само да проявиш малко търпение. Малко усърдие и прилежност. Макар че когато са чисто голи, това не стига. Иска ти се нещо, в което да рамкираш голотата. Колан с жартиери върши работа. Нещо, каквото и да е. Мислите на Кийт се върнаха към Анализе Фърниш, която по негова преценка отиваше в другата крайност. Сутиен с две дупки на него: изглежда тъпо. Да не говорим за кюлотите ѝ. Целите в къдрички и ресни. Все едно да си лягаш в кревата с бърсалка за прах. Ето че червенокосата се наметна леко неглиже, а зад нея сянка се изправи в цял ръст. Дори това е по-добро от нищо. Тялото ѝ е още влажно, така че се виждат очертанията му. И ето го побъркания с чукче в ръка. Пази се, миличка. Буф!
– Кийт?
– ... Да?
– Би ли я подържал да се оригне? Само за секунда?
– Не мога. Не чуваш ли, че гледам телевизия?
– Тя хълца, а на мен нещо ми се вие свят.
На Кат трябваше да ѝ се признае, че никога не притесняваше Кийт с бебето освен в най-драстични извънредни случаи. Той се полуизвърна в креслото си и посегна през рамо да отвори вратата на дневната. И наистина, Кат май бе на прага на автентичен припадък: беше отпусната на едно коляно, подпряна на стената, и непохватно крепеше бебето.
– Хубаво де, дай я тук – рече Кийт. – А на теб пък какво ти става?
Погледа телевизия с Ким в скута си. После дори се изправи и я подруса малко, за да успокои хълцащото дете. Поне три минути изкара така, преди да започне да вика Кат на висок глас, докато тя не се появи с бутилка затоплено мляко, и на Кийт най-сетне му бе даден малко покой. Пусна си убийството на червенокосата поне пет-шест пъти и успя подробно да я разгледа на стопкадър. Тъй като беше петък, вечерта, когато Кийт си изпълняваше домашните и съпружески задължения, той изключи телевизора, остави чашата си от кафе в умивалника, разходи кучето на въздух (или по-точно тъпчеше нетърпеливо край Клайв, докато той изпосра целия тротоар), поизми се набързо, съблече си дрехите (като ги остави спретнато сгънати или във всеки случай на едно купче) на пода в дневната, после събуди жена си и я оправи. Разбуждането отне известно време, но оправянето стана пъргаво предвид мислите за червенокосата в мокрото ѝ небрежно тоалетче, Триш Шърт на колене, Никола Сикс с пачката банкноти в снежнобелите ѝ гащички.