Кийт се преобърна по гръб и остана да лежи, обладан от неистови желания за блага и луксозно обслужване.
31 Роман от Д. Х. Лорънс от 1926 г. – Б. пр.
Когато Никола попита Кийт за дискретността му относно любовните похождения, за способността му да си държи устата затворена и да не се раздрънква по повод жени и секс, Кийт се прокашля и ѝ отвърна със следните думи: „А, няма такова нещо. Никога не бих го направил“. Не беше истина. Нещата въобще не стояха така. Той постоянно го правеше. Предвид целувките и приказките му той си беше един орален феномен със свои собствени традиции.
Съзнаваше, че това е слабост. Той ли не го знаеше? Разбрал го беше, защото това безброй пъти го бе вкарвало в беля. Налице беше и друг усложняващ фактор: той беше от ония мъже, които не можеха да карат без редовно маце, дори преди женитбата си – някоя, която да си седи у дома и да се грижи за домакинството, че да има той на кого да кръшка. Кийт се беше опитвал да кара без редовно маце, ала последиците бяха драматични. Още една причина да си държи езика зад зъбите, защото, както казваха, мълчанието било злато.
Много пъти, още топъл-топъл след сеанс, заради единия навик започваше да се фука, както се установяваше, пред приятеля или съпруга на самата жена; нерядко го правеше пред бащата или брата на жената, на която бе изневерил. Майчице мила. В ранните дни на брака им едва се удържаше да не съобщи дори на Кат горещата новина за извънбрачен креватен подвиг. Още по-печалното беше (ах, как страдаше после, измъчван от угризения и самоомраза), че се отнасяше прибързано и без надлежното внимание към своите завоевания от нетърпение по-скоро да се озове в пъба, за да разправя подробности на приятелите си. Идеше му да спира хора по улицата и да им ги разкаже, да пусне съобщения в жълтата преса, да го види обявено във вечерните новини по телевизията. Бийп! Безработицата: насърчителна статистика. Бийп! Кийт Талънт изчуква още една жена: подробностите по-късно. Бийп! Искаше да говори всичко и пред всеки за жените и секса.
Кийт обожаваше да целува и да говори. Само че какво би могъл да говори за Никола? Че там и целувка нямаше. При нормални обстоятелства и лъжа би свършила работа и Кийт дори имаше готов за случая параграф в главата си (започваше така: „А най-лоши са лъскавите чужденки“). Ала това не бяха нормални обстоятелства. Разговорът, за който Кийт имаше желание и потребност, би се провел евентуално с Год, бармана, или с Шекспир, тъй като и за двамата Кийт знаеше, че имат специфични трудности с момичетата. За предпочитане беше Шекспир, бидейки по-пасивен и съчувствен слушател, освен това Шекспир беше и по-дискретен (по причина, че беше редовно безмълвен заради злоупотреба с дрога или алкохол). Разговорът би протекъл както следва – а той така и протичаше в главата на Кийт:
– Шекспир? Чуй. За малко да го направя. За една бройка да го направя, брат.
– За малко, а?
– Да бе, на косъм бях.
– Апетитна ли беше?
– Е, как иначе? По бикини.
– Свикнал си на такива гледки.
– Да, ама да беше я видял само. Буквално си го просеше.
– А как се устоява на такова.
– Да, да.
– Но ти си контролира агресията.
– Да.
– Демонстрира равновесие и респект.
– Да бе, и разум. Убедих сам себе си да кротувам.
– Добре си се справил, мой човек.
– Да, наздраве.
Специфичната трудност с момичетата, изпитвана от Год, Шекспир и Кийт, беше следната: те ги изнасилваха. Или по-скоро преди го правеха. И тримата бяха посещавали една и съща рехабилитационна програма на принципа на другарско подпомагане, бяха овладели част от жаргона и се бяха превърнали в доморасли психолози; и вече не го правеха. Можеха да контролират агресията си. Но главната причина да не го правят вече беше, че изнасилването в юридически термини, преведени на езика на Кийт, не беше шега работа, мамка му: нямаше измъкване от него покрай тия щуротии с ДНК. Славните дни бяха отминали. Год и Шекспир бяха лежали дълго в затвора по този повод, а и Кийт без малко да го застигне същата съдба. От двете му появи в съда по обвинения в изнасилване първата бе минала горе-долу добре („Защо, Джаки, защо?“ – бе изплакал сърцераздирателно Кийт от подсъдимата скамейка). Но вторият случай бе силно стряскащ. Накрая момичето оттегли обвиненията си, слава на небесата, но се наложи Кийт да си продаде мотора и да даде три и половина бона на баща ѝ. То се знае, изнасилванията на Кийт трябваше да се разграничават от онези многобройни случаи в младостта му, когато той просто беше длъжен да вкара в пътя разните фриволни дразнителки, фригидни патици (а също и поредица от лесбийки и богомолки). Изнасилването беше нещо различно. То повече напомняше други едни случаи (не чак толкова многобройни, ако се изключеше Кат), когато той откровено бе използвал груба сила, за да постигне сексуално сношение, а жената по една или друга причина не се беше оплакала в полицията.