Запис? – учуди се Кийт. Не се чувстваше особено комфортно. Наред с всичко друго трябваше да потиска кашлицата си, та му се наложи да запуши уста и очите му отново се насълзиха. Не му хареса как щяла да погледне някакъв си Лорънс с нови очи. Усети тъга, объркване, дори гняв. Защо ли не ѝ теглеше една майна и не идеше да си гледа работата?
– ...заявявам го абсолютно и безусловно. Никога няма да те забравя. Мисли си за мен понякога. Сбогом.
Никола се обърна към Кийт и бавно целуна опрения до устните си показалец.
Той запази тишина, докато тя не върна слушалката на вилката. После закашля дълго и мъчително. Когато зрението му се проясни, Никола стоеше пред него с открито и очаквателно лице.
Лишен от дар слово, Кийт промърмори:
– Жалко. Не потръгна значи. Всичко свърши, така ли?
– Да ти кажа право, Кийт, въобще не беше и започвало. За него важна е идеята. Гай е романтик.
– Да бе, много странно се облича. Спомена ми, че издирвал някого.
– А, това ли? – подхвърли тя отегчено. – Измислих някаква глупост, за да измъкна пари от него. Ще дойдат.
Я го виж това маце, мигом застана нащрек Кийт, бива си я, и още как. Тя е истинско чудо. Къде е била през целия ми живот?
– Пари за теб, Кийт. Защо всичките да са за него?
– Черен хайвер. И кога?
– Можеш да си позволиш търпение. Това трябва да го направя с моята скорост. Няма да отнеме дълго. И ще са много пари.
– Белуга – забленува Кийт. Кимна към телефона и отбеляза с възхищение. – Да знаеш, истинска актриса си, Ник.
– Никола. В буквалния смисъл съм такава. Ела седни тук. Искам да ти покажа нещо.
Изживяването бе наелектризиращо с всяка секунда, с всеки кадър. Кийт бе вперил захласнат поглед в екрана. Почти му прилошаваше от този сблъсък на две реалности: жената на канапето, аромата на чиято коса вдъхваше, и момичето от телевизора, онова от записа. Сигурно направо би припаднал, ако тя не принадлежеше на миналото. Не че Никола беше остаряла в познатия му вариант – да погрознее като Пепси или да стане толкова повехнала и безлична, че чак да е невидима като Кат. Жената на канапето бе по-ярка и закалена от времето, по-впечатляваща във всяко отношение от момичето на екрана, но пък и то от своя страна... Една унесена, разчорлена, хапеща устните си Никола, бедното малко богато момиче в пиеса; загорялата, гъвкава Никола с нейната широка уста в серия от реклами за слънчеви очила; Никола с бяла туника и гривни, нацупена – вярно, не самата Клеопатра, а една от прислужниците ѝ в творбата на Шекспир. И накрая финалът: кадри от игрален филм преди началните надписи (нейният дебют и лебедова песен) – стриптийз в задно помещение на мъжки клуб, пълно с потящи се млади брокери от фондовата борса, а Никола, качена на маса, с прилепнала метална шапчица и отначало с обичайните седем воала, танцуваща с минимални движения, но с яростно изразителни очи и уста, докато, точно преди да изчезне сред дим и сенки, показваше цялото си младо тяло.
– И туй ли е всичкото? – подскочи Кийт.
– По-късно ме убиват. Не е показано, само го разказват.
– Боже, красота. Да знаеш – добави той, не защото беше истина, а защото си мислеше, че тя би искала да го чуе: – не си се променила ни най-малко.
– О, сега съм много по-добра. Я чуй. Ти често се срещаш с Гай, нали?
– Непрекъснато
– Чудесно. Изчакай да минат ден или два и му кажи следното.
Малко по-късно, докато го изпращаше, Никола добави:
– Запомни ли всичко? Сигурен ли си? Само, за бога, не преигравай. Изложи го без много вживяване. И спомени глобуса.
– „Джак Даниълс“.
– Добре тогава. И умната. Ела пак да ме видиш скоро.
Кийт се обърна да си върви. Имаше право. Наистина беше по-добра.
– Ясно, Ник, с твоята скорост. Уважавам желанията ти. Ще си наложа въздържание. Но поне ми дай нещо да ме топли нощем. Покажи, че те е грижа.
– Никола. Разбира се – отвърна тя, наведе се напред и му показа, че я е грижа.
– Ами... благодарско.
– Виж! Имам да ти покажа още нещо.
Тя отвори дрешник и там, залепен от вътрешната страна на вратата, имаше афиш от пиеса, дълго време показвана в Брайтън. На нея Никола бе в пълен ръст, с туника и черно трико, опряла бе ръце на бедрата си, гледаше през рамо с дива усмивка, а отдолу имаше надпис: „Джак и бобеното зърно“.
Тя се засмя и попита:
– Е, как ти се струва?
– „Джим Бийм“ – отрони Кийт. – Бенедиктин. „Порно“.
– Какво? – смая се Никола.