32 Коктейл от водка, джин и бульон. – Б. пр.
33 Роман от Д. Х. Лорънс (1920). – Б. пр.
Разговорът с Гай Клинч, проведен по-рано този ден в „Черния кръст“, мина съвсем естествено. Кийт можеше с ръка на сърце да каже за себе си, че се е представил добре и е изпълнил каквото му е казано.
– Кво става, приятел – подхвърли той, когато Гай се присъедини към него на бара. – Нещо не гледаш много умно.
– Да, знам.
Кийт се втренчи присмехулно в него.
– Твърдо не си първа свежест.
– Май съм пипнал някакъв вирус.
Не че Гай някога бе сиял от щастие, както беше редно според Кийт. След като бе видял къщата му, Кийт се чудеше защо Гай не потрива доволно ръце и не се усмихва във всички часове на деня. Но не, не беше такъв човек той. Кийт се дразнеше от обичайното изражение на плаха ведрост, изписано по лицето на Гай. Ала днес беше свел глава, беше изгубил цвят, блясъкът на богатството му бе помръкнал.
– Като нищо е някоя епидемия – отбеляза Кийт. – Ще ти кажа кой още не е в цветущо здраве: онази Никола.
Главата на Гай клюмна с още два сантиметра по-ниско.
– Отбих се у тях. Нали знаеш, че ѝ носих на ремонт разни неща. Пак се повредили, така става обикновено.
Това не беше далеч от истината. Но когато Кийт предложи отново да ги отнесе в сервиза, Никола само вдигна рамене и отвърна, че не си струва.
– Тъй или иначе, определено беше умърлушена. Знаеш ли на какво ми прилича на мен това? На апатия. Взира се през прозореца. Играе си с някакъв там глобус с тъжна усмивка на лицето.
Гай сведе глава още по-ниско.
– Вехне нещо момата – заключи Кийт, прокашля се и продължи: – Сърцето ѝ страда, личи си... Боже господи, на какво прилича само тая Пепси Хулихън. Умът ми не го побира. Не бях я виждал няколко седмици. Още през лятото се беше скапала, ама сега е досущ като вампир. Хайде, приятел, по-бодро. Пий едно от мен.
После, след като Гай се изниза, а Кийт се замисли колко приятен и прост може да бъде животът понякога, Год и Понго го дръпнаха настрани и го осведомиха с мрачно извинение за посещението в „Черния кръст“ на Кърк Стокист, Лий Крук и Ашли Ройл...
Тази новина не би трябвало да изненада Кийт и тя не го изненада. Просто страшно много го изплаши. Ех, пари, все тези пари. Както бе отбелязано по-горе, Кийт не беше в най-здравословната си финансова форма. Ситуацията му по отношение на наем, местни данъци, комунални услуги, полицейски глоби и компенсации, вноски по разсрочено плащане на покупки и прочие, и прочие беше на косъм от пълната катастрофа. Но тя винаги си оставаше на косъм от пълната катастрофа... Застанал в гаража с лице като черен облак, Кийт се изплю на пода и посегна към бутилката крадена водка. Ето как стояха нещата: бе вземал заеми на улицата, по-конкретно на Парадайн Стрийт в Ист Енд. Длъжник беше на лихвар на име Кърк Стокист. Тъй като не можеше да се разплати с Кърк Стокист, трябваха му пари за нечовешката лихва. И за да плаща лихвата, зае пари от друг лихвар на име Лий Крук. По онова време изглеждаше разумен ход, ала Кийт съзнаваше, че жонглира с опасността, особено като зае пари от Ашли Ройл, за да плаща лихвата по заема от Лий Крук. През цялото време Кийт се бе надявал и очаквал в „Мека“ да се случи нещо добро. Ама не се случи. И на другите фронтове не вървеше. Собствените му бизнес интереси напоследък бяха пострадали от хаоса нечестни далавери от страна на други мошеници, предизвикали тихички подсвирквания дори сред кръга от познати на Кийт, сред изпадналите бандити, докачливи автокрадци и озлобени грабители, прицелващи се в старици. Кийт се замисли гневно за предателството от страна на онази дърта измамница лейди Барнаби и потрепери, като си припомни цената, която бе получил за бижутата ѝ. Като шофираше онзи ден по Бленъм Кресънт, Кийт ликуващо размаха юмрук и подвикна „Ура!“, щом видя, че побърканият бойлер на лейди Би най-сетне беше гръмнал; покривът на къщата изглеждаше като Четвърти реактор в Чернобил – или Шести реактор на Тиери. О, как копнееше Кийт да забрави всичките си грижи и да се потопи изцяло в дартс! Тъкмо заради дартс започна да пренебрегва работата си като мошеник – отнемаше му часове тренировки и дни празнуване, когато обереше плодовете от тези тренировки. Налице беше и Никола: и тя му изяждаше време по свой си начин и обещаваше мъгляво възнаграждение. Старата Ник, която обичаше да върши нещата със своя си скорост. Ченето на Кийт увисна, когато си припомни с топлота как седяха заедно на дивана пред телевизора, как бе умолявал за стопкадър и за нормален ход, а тя безжалостно бе прехвърляла на бърз ход от един по-съществен момент към друг...
Телефонът иззвъня и Кийт направи нещо, което не беше вършил много отдавна: вдигна го.