Във физическо отношение тя бе една от най-кротките в набора ѝ. В другия край на скàлата на ескалацията – напрегната, атлетична, тежка артилерия – беше една рядко използвана целувка, кръстена с непростимото название Еврейска принцеса. Никола я беше усвоила от порнографски филм, който бе гледала много отдавна в Барселона, но асоциациите бяха свързани със съвсем друго място. Наситена, вулгарна, млада, сочна, множественооргазмена и върховно ентусиазирана: целувка на човек, който се пилее разточително. Докато в Ранена птица ролята на езика беше тъкмо в неговото натрапващо се отсъствие (пак онази пеперудка, уловена в затворено пространство), при Еврейска принцеса всичко беше език – и не само връхчето му, а цялото му плътно тяло: брутален език. Тук той изпълняваше функциите на всеки орган, независимо дали мъжки или женски, включително на сърцето. Такава целувка беше по-скоро оръжие, отколкото вълшебна пръчица; оръжие на базата на верижна ядрена реакция (съпоставимо със скоростта на светлината), доколкото мощта, съдържаща се в нея, почти нямаше къде да се използва. Еврейска принцеса беше кулминация. Приложена в подходящия момент, тя караше мъжа да падне на колене с чекова книжка в ръка. Приложена в погрешния момент (а Никола умееше да ги избира тези погрешни моменти), приключваше любовна връзка в рамките на половин минута: мъжът даваше заден към вратата, вдигнал една ръка и притиснал ръкав към устните си. „Прости ми, не си отивай – беше казала веднъж. – Стана, без да искам.“ Но полза нямаше. За осъществяването на Еврейска принцеса езикът трябваше да се извади изцяло и да полегне върху долната устна преди началото на целувката. По този начин целувката идваше от втората уста.
Тази целувка носеше непростимото название Еврейска принцеса. Но и самата целувка бе непростима. Еврейската принцеса бе непростима.
Ами целувката за Кийт Талънт? Кой вид би подхождал за него?
Когато бе дошъл онзи път с таблоида си под мишница, с усукани дънки и тежък махмурлук, Никола не можа да се въздържи. Грандомански подхвърли:
– Нали помниш ютията, кафемелачката и прахосмукачката, които носи на ремонт?
– Да.
– Е, пак се развалиха.
Кийт стоеше втренчен в нея със сух език, опрян в долните зъби.
Никола също изчакваше, докато дразненето, моментният гняв, чувството на отвращение отминаха и отидоха някъде другаде. Тогава се промени: сниши се. Умееше да бъде и голяма, и малка, но в повечето случаи беше голяма, действаше мащабно и когато нещата се объркваха, объркваха се с всичка сила. Прелели вани, тежки падания, счупени легла.
– Днес в шибания свят всичко е така. Господи. Затова ли се катерих дотук...
И тя се направи малка. Сгуши тялото си в палавите гънки на костюма с тънко райе. Преплете пръстите на ръцете си. Сведе глава, та да може да го погледне от долу на горе и кротко промълви:
– Горкият ти. Имаш махмурлук. Сигурно от празнуването покрай твоя дартс. Е, заслужаваш го. – Помогна му да си свали електриковото яке и му обеща хубав пикантен булшот. – Повярвай ми, няма нищо по-добро.
Никола разполови лимон, отвори консерва консоме, смля черен пипер, сипа водката. От време на време стрелваше поглед към него, поклащаше глава и шепнеше на себе си. Житейският ѝ проект беше да премине през мъжете и да стигне до края им. И с какво се озоваваше финално? Ей го този, седеше до масата ѝ, силно смръщен срещу вестника си, сякаш той беше пътна карта и щеше да го отведе до заровено съкровище. От двете страни на страницата, облегнати на лакти, бяха положени заоблените му, лишени от косми ръце. Би могла да сложиш края още сега: като идеш и му го издърпаш от погледа. Кийт би убил за таблоида си. Категорично.
– Сейшелите – отсече той, когато тя постави чашата на двайсет сантиметра от месестата му лява длан. Неспособна да стори повече в този момент, тя смирено сведе невиждащ поглед към дневника си. По тялото ѝ плъзна горещина.