– Бали – добави той...
Тя имаше готов въпрос: свързан с дартс. Безмълвно, отвратено и с презрение, само с по някое изумено изсмиване от време на време, Никола бе погледала дартс по телевизията. Сто и двайсет килограмов мъж мяташе двайсетграмова стреличка към парче корк, докато тълпата крещеше, настървена за кръв. Бебешка игра в зверилник. Биваше си я такава съдба.
Така или иначе, тя зададе въпроса и той му отговори; после тя го приближи в гръб и надникна над рамото му. Средните страници на таблоида на Кийт бяха посветени на снимки на кинозвездата Бъртън Елс и младоженката му Лиана. Лиана бе показана в цял ръст с оскъден бански костюм от две части. Самият Бъртън Елс носеше някакви прашки, подобни на непрозрачен кондом. Главата му, не по-голяма от авокадо, се мъдреше над обърната пирамида от меса. Придружаващият текст информираше за предбрачния договор на семейство Елс: ограничение на щетите за Бъртън в случай на развод.
– Бъртън Елс – обяви гордо Кийт. – И Лиана.
– Минават и заминават – промърмори Никола. – На всеки няколко години светът изпитва потребност от поредния буквалист от мъжки пол.
– Моля?
– Питам се по колко ли милиона получава на година – додаде Никола, -– за да ни внушава, че не е педал.
Дали бе възможно нещо да изненада Никола? Кой знае. Кийт се извърна леко към нея, изгубил всякакво търпение, сякаш го бе тормозила от часове и вече бе прекрачила границата.
– Той?! – повиши глас. – Бъртън Елс? Не се излагай.
Тя направи крачка назад, за да се отдалечи от всичко това. После скръсти ръце и каза:
– Очевиден и широко известен педал. Прославен педал.
Кийт притвори многострадално очи (Боже, дай му сили).
– Е, хайде пък ти – каза тя. – Не че някого го е грижа, но виж му лицето. Върху това тяло? Тя заслужава парите. Сигурно е уморително като служба на цял работен ден да си отклоняваш погледа.
– Не и Бъртън Елс. Не Бъртън.
Никола се чудеше докъде е редно да стига по тази тема. Този факт за Бъртън беше общоизвестен. Всеки, който следеше света на киното, знаеше за него (а Никола го следеше редовно). Но още по-общоизвестен бе екранният му образ на човек, който обича родината си, жените си и автоматичните си оръжия. Бъртън имаше нова съпруга във всеки филм (преди тя да бъде убита от самураи, или от индианци, или от гватемалци, или от някоя друга банда интелектуалци). А как само обожаваха тия блондинки своя Бъртън, как го мажеха с благовонни масла и обгрижваха, как го насърчаваха в неговия бодибилдинг! Боже мой, рече си Никола, не са ли се сетили вече всички досега? (Тя беше заинтригувана от хомосексуалния свят, но в крайна сметка не го одобряваше, защото беше изключена от него.) Кралят на атлетите, олицетворението на ерекцията: колкото и безстрашен и патриотичен да го изкарваха и при все че винаги имаше подръка някоя съпруга, Библия и нож с еднометрово острие, той пак си принадлежеше на съблекалните и тестостероновите хотели.
– Бъртън Елс е щастливо женен мъж – възрази Кийт. – Той обича съпругата си. Всичко би сторил за нея.
Никола замълча, замислена за любовта, докато бледата искрица на насилие гаснеше в очите на Кийт.
– Камерата не лъже. В онзи последен филм той постоянно я оправяше. И тя изобщо не се оплакваше, къде ти. Все казваше как никой не го може като Бъртън.
– Да, бе – подхвърли Никола и се наведе напред с длани върху масата като учителка. – И сигурно бърза към караваната или бунгалото си, за да повърне между дублите. Той е гей, Кийт. Но, както казах, кого го е грижа. Не бой се. Прави чест на мъжествеността ти, че не си го разгадал. Както се знае, краставите магарета се надушват. Ти не си такъв, нали, Кийт?
– Няма такава опасност – автоматично отвърна той. Няколко секунди мига в сърдечен ритъм. А после по лицето му се изписа огорчено детинско изражение. – Но ако... но тогава... но той...
Всичко е на кино, Кийт, можеше да му каже. Нищо от това, което виждаш, не е реално.
Ала беше точно шест часът и телефонът иззвъня на секундата, а Никола се усмихна („Това е запис“) и изпълни номера си пред Гай.
По-късно, след собственото си филмово шоу, когато изпращаше онемелия от възхищение Кийт на стълбищната площадка, докато се канеше да го изтика навън на вятъра и дъжда, Никола изрече замислено, пъхнала ръце в джобовете на широкия панталон от костюма:
– Той е романтик, помни го. Действай на тази струнка. Кажи му, че седя до прозореца и въздишам. Кажи му, че докосвам красивия глобус, усмихвам се тъжно и се извръщам настрани. Докарай нещо в този дух, естествено, с твоя си стил.