– „Джак Даниълс“.
Изглеждаше, че най-после щеше да се наложи да го целуне. Е, той си го поиска. Никола почувства шум, бегло пренареждане вътре в себе си, нещо като стенание – едно от онези трагични леки изскимтявания, които издават неискрените любовници. Пое дълбоко дъх, наведе се напред и дари Кийт с Розова пъпка: окръглени устни, благодарно притворени очи. Когато свърши (а това се случи след половин секунда), тя каза:
– Търпение, Кийт. Ще установиш, че при мен няма дъждец, само порой. Виж!
„Джак и бобеното зърно“. Бързите млади крака, облечени в мораво трико. Дръзката жизнелюбива усмивка!
– „Джим Бийм“. Бенедиктин. „Порно“.
– Какво?
– „Порно“. Това е питие. Сервират го в „Голгота“. Или може да се купи на едро от един тип на борсата. Адски евтино е, защото е два пъти кръстено.
– Хайде, бягай, Кийт.
– Да, довиждане.
Тя се върна в дневната и като видя внезапно и краткотрайно слънчево петно върху канапето, тръшна се върху него с разперени крайници като тъмна звезда. Закръгленият ѝ корем подскочи три-четири пъти при смеха ѝ. Да, бива си го. Порно. Порно! Е, хубаво. Щом трябва. Изненадващо Никола мразеше порнографията или по-скоро мразеше нахлуването ѝ в нейния любовен живот. Тя беше толкова ограничена, лишена от всякаква емоция, а и вонеше на пари. Но Никола можеше да изпълнява порнография. Лесно беше.
Артист на сцената и пред камерата, в алкохолните си изпълнения и в кревата, тя беше също така и артист в смисъл на творец; ала макар да знаеше къде иска да стигне, невинаги ѝ бе съвсем ясно как да се добере дотам. Но такива неща не се признават дори и пред себе си. Налагаше се умът да се движи стремглаво по тънкия лед. Или се доверяваш на инстинкта си, или си мъртъв. Отново издаде рязък смях, като си припомни репликата си убиец, отправена към Гай Клинч: „Има още нещо. Девствена съм“. Девствена. О, да, Никола никога не беше изричала тези думи преди, макар да бе имала такава възможност: преди двайсет години, в онзи кратък промеждутък от осъзнаването какво означава това до момента, когато престана да е такава. Никога не го беше казвала, когато беше истина (най-малко тогава. А дали пък това нямаше да спре пияния корсиканец в мърлявата му стаичка до котелното в сутерена на хотела в Екс ан Прованс?). „Аз съм девствена.“ Но за всичко си има първи път.
Иронията – истинската ирония – се състоеше в това, че тя бе на косъм да произнесе голямата си реплика, онази, която би съсипала цялото ѝ изпълнение. Всъщност актьорското обучение се оказваше минус в действителния живот: ако, така или иначе, си драматичен тип, не постъпвай в драматична школа. Защото моментните асоциации, сълзите, негодуванието, екстремността бяха подсказали друга реплика, друга лъжа, такава, която бе изричала с лекота в младите си години в ултимативна форма. За малко не каза: „Има още нещо. Бременна съм“. Ето това вече щеше да е зле, защото връщане назад нямаше. „Бременна съм.“ Тези думи поне нерядко бяха отговаряли на истината. Не че говореше или разсъждаваше на тази тема, но отчиташе пред себе си белезите от седем аборта.
Никола шумно се изсекна и легна, стиснала ролката хартия. Два широки фронта, обещаващи съмнителни трофеи: Гай с неговото старовремско сърце и Кийт Талънт – вулгарно съвременен. Тя беше творец и малко или много вече знаеше какво ще се случи. Но едно не знаеше за този свой финален проект: не очакваше, че ще трябва да вложи толкова труд в него.
Черното такси се отдалечи, след като шофьорът благодари за бакшиша, даден му от... от... Отвратително облечена (как бе могла?), тя вървеше към загадъчния мрак на улицата без изход. Колата чакаше; ето че се насочи напред със светнати фарове. Вратата се отвори. „Качвай се“, каза той. А тя се представи толкова зле... „Ти... винаги ти“, каза. И се качи.
Никола се събуди и чу дъжда, а после отново заспа или поне се помъчи. Дъждът звучеше като промишлен газ, изпускан от тръби на покривите – тонове газ, достатъчни да напълнят огромната цистерна срещу парка. Тя се въртеше и мяташе в леглото, мачкаше и тормозеше възглавниците. Упорства така може би час, докато десет хиляди усещания препускаха в нея като на градски маратон. Седна рязко в леглото и изпи почти всичката вода в половинлитровата кана, безцветен свидетел на съня ѝ. Раздаде се продължителна гръмотевица – новото барабанно соло на Бог. Никола отпусна глава на гърдите си. Тази сутрин поне възвестяваше един цял почивен ден за Никола Сикс.
Изми се с толкова яростна струя, сякаш се опитваше да пробие дупка в твърдия мрамор. След като се подсуши, навлече тежката си бяла нощница – определено не стил вамп, която носеше в леглото с единственото желание за топлина и удобство. Стрелката на кантара се поколеба и застана неподвижно. Ох! Но пък нощницата беше тежка, клепачите ѝ още тежаха от съня, косата ѝ (тя си сложи един кичур от нея като мустаци) също беше тежка и миришеше на цигари: на тютюн, не на дима от него. Изми зъбите си заради желанието да вкуси пастата.