— Възхищението ми към трима ви непрекъснато се подхранва и придобива все по-големи измерения — рече Норт. — Полгрейн, овнешкото е чудесно, както и печените в тесто ябълки и супата от костенурка.
— Щом вие сте доволен, милорд, за мен това е достатъчно.
Норт кимна, улови погледа на жена си и се усмихна широко на готвача си.
— Всъщност всичко, поръчано от Нейно височество, е напълно по вкуса ми, Полгрейн.
— В такъв случай резултатите са такива, каквито бихме искали да бъдат, милорд.
За всеобща изненада Алис се обади:
— Мисля, че супата от говежди опашки, ъ-ъ, също е много хубава, мистър Полгрейн.
Спазъм премина по лицето на готвача. Той отвърна, като гледаше право в грозната фруктиера насред масата.
— Това се дължи на зрелостта на карамфила. Негово височество обаче не обича супа от говежди опашки.
Дори на някой от вечерящите да му се бе сторило странно това обсъждане на менюто с тримата слуги, изпънати като пруски войници край стената, никой не изказа гласно впечатленията си. Вечерта обаче, когато Каролайн се отпусна върху гърдите на Норт, тя рече:
— Предпочитам твоя вкус пред всичко, което би могъл да приготви Полгрейн.
— Заради зрелостта на плътта ми ли?
Тя се усмихна, докато целуваше рамото му, гърлото, брадичката и най-после — устата.
— Лек вкус на сол от изпотения от усилия мъж. О, Норт, спиш ли вече?
— Да — отвърна той и я придърпа в обятията си. — Всичките тези приказки, след като сме се любили, наистина са изпитание за мен, Каролайн. Едва не ме убиваш с ентусиазма си в леглото, а после искаш да обсъждаме философски въпроси.
— Само искам да знам къде беше днес следобед. Нещо за мисис Пелфорт ли научи? И защо не си ми казал, че доктор Трийт я е познавал? А също и това, че местните хора те мислели за нещо като луд?
— Отидох да видя бащата на Тими.
Тя се отдръпна леко и погледна надолу към него, а гъстите й коси паднаха като завеса от едната страна ни лицето й. Бяха тъмни и лъскави и отново го наведоха на еротични мисли.
— Защо направи това?
— За да не би Тими по случайност да убие пияния мръсник.
— Но аз ти казах, че ще го науча, че ще работя с него…
— Когато влязох в къщичката им в Гунбел, баща му току-що беше ударил майка му. Дръпнах го от нея и го измъкнах за врата навън. Трите момиченца крещяха така, като че ги колеха. Направо няма да ми повярваш, но майката на Тими се втурна подире ми и се разкрещя да не удрям съпруга й. Казах й да се върне в къщата, като се опитвах да звуча възможно най-убедително. После проведох разговор с Джеб Пекли.
— Пекли? Прислужникът Тими Пекли? Какво грозно име! Е, и какво стана? Какво каза той?
— Нищо особено, докато не успях да привлека напълно вниманието му.
Норт несъзнателно потърка кокалчетата на ръцете си. Каролайн му се усмихваше така, като че той бе господарят на света. Никога досега не го беше гледала но подобен начин. Внезапно той се почувства притеснен и измърмори:
— Постъпих така, за да бъда сигурен, че повече няма да удари никого. Работата е в това, скъпа, че ако старият Джеб някой път се напие истински и синът му извади пистолета си, тогава бащата наистина може да излезе от релси. И тогава някой може да бъде убит. Не мога да допусна това да се случи.
— О, Норт, ти си прекрасен! Няма по-прекрасен мъж от теб — не само в целия Корнуол, а и в цяла Англия. Аз съм най-щастливата жена на света. Божичко, толкова те обичам!
Тя го целуваше и се смееше, и галеше раменете и ръцете му. После дланта й се озова върху корема му и в следващия миг той вече беше в нея, като простена дълбоко в устата й. В този момент Норт замръзна на място и се повдигна на ръце, дишайки тежко като старата си хрътка Кардалу, след като бе пробягала гората край Тайбърт.
— Какво каза?
— Казах, че си прекрасен, повече от прекрасен. Всъщност ти си най-великият човек…
— А после?
— Казах „Божичко“.
Тогава той си даде сметка, че Каролайн се страхуваше да му каже отново, че го обича, защото това щеше да е като бяла кърпа пред лицето на неприятеля. Но той определено не беше неприятелят. Може би тя не беше имала точно това предвид. Норт отново обсеби устата й, усещайки разливащото се в тялото му удоволствие. В един миг се изви като дъга назад, съзнавайки, че тя го наблюдава как изживява оргазма си — безкраен миг, отдаден на най-прекрасното удоволствие, което бе изпитвал в живота си. Притисната във врата му, Каролайн отново прошепна:
— Обичам те. — А после добави: — Обичам да те гледам обхванат от конвулсиите на оргазма ти, Норт. Това особено ме възбужда.
Тя го придърпа към себе си, а ръцете й галеха гърба му, докато устните й целуваха лекичко раменете и ръцете му. Той заспа преди да бе излязъл от нея и това бе най-сладкото усещане, което някога бе изпитвал.