Каролайн се опитваше да бъде философ, искрено се опитваше. Тя се беше изпуснала да му признае най-съкровените си чувства, той пък бе й казал, че е чудесен човек и че му харесва. Всъщност беше промълвила два пъти, че го обича. Нямаше нищо лошо и в това да бъдеш чудесен човек. Всичко беше наред. Беше много приятно да бъде харесвана от мъжа, когото обожаваше повече от което и да било друго човешко същество.
На Каролайн й се искаше да пее и да танцува, и да крещи на всеослушание, че Норт Найтингейл е герой, че всички други определения — мрачен, суров, заплашителен, на които самият той вярваше, че му подхождат идеално — бяха пълна глупост. Беше герой и беше неин, и тя бе готова на всичко за него. Беше просто и ясно, беше окончателно. Каролайн целуна Норт по рамото. Той се размърда и я изгледа с размътен, но доволен поглед.
— Това беше изключително задоволително — рече сънено той и се търкулна от нея върху леглото.
Тя го зави с одеялото, сгуши се до гърба му и се усмихна в мрака.
На сутринта обаче вече не й беше до усмивки. Евелин я събуди малко след зазоряване. На Алис и било лошо. Повръщала в нощното гърне в спалнята си, а косата и висяла влажна от пот около пребледнялото й лице.
Каролайн погледна момичето и веднага изпрати Тими да извика доктор Трийт.
Върна се в спалнята си и се облече набързо. Когато влезе отново в стаята на Алис, Норт вече беше там и бършеше лицето на болната с влажна кърпа. Тя потръпваше от спазмите, разтърсващи слабичкото й телце и дори не осъзнаваше, че я държи самият лорд Чилтън.
Бес Трийт следваше брат си по петите. Очевидно така правеше винаги. Евелин стоеше в един ъгъл и кършеше ръце.
— Горкото ми бебе. Чух я да плаче, после извика. Когато дотичах при нея, тя повръщаше, а видът й беше ужасен. Бедната ми малка Алис.
Оуен влетя в спалнята й.
— Какво става тук? Алис ли е болна? Усетих, че нещо не е наред, просто бях сигурен. Когато видях доктор Трийт да излиза от дома си, разбрах, че идва тук.
Норт се запита какво е правел Оуен по това време в Гунбел, но сега не беше моментът да разнищва случая.
Дори Бес Трийт не се опита да изведе Оуен от стаята, когато брат й издърпа нагоре нощницата на болната и натисна издутия й корем. Всъщност Оуен не откъсваше очи от лицето на Алис. Държеше ръката й и й шепнеше, че всичко ще бъде наред, че няма защо да се тревожи, че той е тук, край нея. Норт каза на жена си:
— Това е много любопитно.
— Да — отвърна тя. — Не бях си дала сметка, че братовчед ми е хлътнал но Алис. Моля се всичко да бъде наред.
Малко по-късно, в салона, доктор Трийт каза на господарите на Маунт Хок, че не вярва Алис да пометне.
— Но, Бенджи — обади се Бес, — може би това ще бъде най-добре за нея. Тя е още само едно дете.
Каролайн се усмихна, поемайки риска да разсъждава различно от тази прекалено праволинейна жена.
— Алис ще се чувства прекрасно, мис Трийт. Сигурно не мислите, че леля Елинор или пък аз бихме я изгонили оттук след раждането на бебето? Не, Алис няма да има никакви проблеми в това отношение. Кажете ми какво да правя, доктор Трийт?
Малко след като изпи току-що приготвеното лекарство, Алис заспа. Преди да се върнат в спалнята си, Каролайн и Норт за последен път надникнаха в стаята й. Оуен седеше до нея на леглото и държеше малката й слаба ръка в своята. Вдигна поглед към тях и рече:
— Ще се оправи. Аз ще се грижа за нея. Доктор Трийт мисли, че причината е в храната, която е поела, може и в супата от овнешки опашки.
— Никой друг не яде много от тази супа — спомни си Норт. — Може би наистина тя е виновникът. А може да са гъбите.
Каролайн се прозя широко.
— Съжалявам, но съм толкова уморена. Тук като че наистина нямаме миг спокойствие.
— Така е, Каролайн — кимна Оуен. — Мисис Мейхю, Хлое и Моли също дойдоха да видят какво става. Мисис Мейхю направи повече предложения за подобряване състоянието на Алис, отколкото успях да запомня. Наистина е много енергична. Нещо като баща ми.
— И аз мисля така — отвърна Каролайн и се прозя отново.
Слънцето вече надничаше в спалнята им, когато Норт проникна в нея бавно и нежно. Тя потрепна и изохка в устата му, когато получи оргазъм.
— Приятно ми е да виждам усмивка върху лицето на една почти заспала жена — каза той и я притисна силно към себе си.
— Кажи ми пак, че съм чудесен човек, Норт.
Той я изгледа за момент, целуна затворените й очи, после носа и устните й.
— Ти си от породата на най-прекрасните хора, Каролайн — каза мъжът й и въздъхна тихичко, когато ръката й го погали по гърба. — Всички тези злини, Каролайн… Ще се справим с тях.