— Знам — отвърна тя и притисна буза в рамото му.
Двадесет и седма глава
Бележката, която Норт бе получил и която беше напъхал в джоба на бричовете си, бе написана от непозната ръка. Беше му я предал Тими, на излизане от конюшнята, водейки скопения му кон Трийтоп.
— Един млад некадърник, дето говореше като катерица, ми я даде, милорд — беше обяснил Тими.
Това беше доста необичайно, тъй като Тими познаваше всички в околността или поне така смяташе.
— Какво значи „говори като катерица“? — беше попитал Норт.
И Тими бе обяснил:
— Малкият нищожник не мойше да каже две думи, без да запъне поне на едната от тях като магаре на мост.
Норт беше подкарал Трийтоп към северния край на имението си, където земята беше по-равна и хълмовете все още се зеленееха, като че есента не бе встъпила вече в пълните си права. По тези места имаше пет-шест хълмчета и учените твърдяха, че под тези „гробищни могили“, както ги наричаха те, има гробници от много, много отдавна, дори преди идването на римляните по тези места, дори преди появата на келтите в Корнуол. Норт си спомняше, че бе чел за Силбъри Хил — огромна могила, за която всички знаеха, че е надгробна и че вероятно крие съкровища. В края на миналия век херцог Нортъмбърленд докарал цяла армия миньори от калаените мини, за да изследват гробницата. Не открили обаче нищо и затова вече почти никой не обръщаше внимание на странните могили.
От време на време селяните намираха странни неща край тези хълмове: глинени съдове, които изглеждаха по-стари от самата земя, железни и стоманени парченца, които приличаха на части от древни оръжия. Сравнително отскоро се бе оказало, че под една от могилите се крие тясна гробница, в която имаше човешки скелети, глинени съдове, но нищо ценно. Лорд Чилтън беше чувал, че в други части на Англия откриването на римски монети и дори на келтски оръжия не беше кой знае какво чудо.
Дали наистина крал Марк беше погребан тук, под някой от тези полегати хълмове? Дали златната гривна на прадядо му бе намерена някъде наоколо? Норт искрено се съмняваше в това.
Той спря коня си точно на върха на един от хълмовете и се огледа. Забрави всичко за археологията, за крал Марк и за оглупелия му от страст племенник Тристан, предал го с помощта на красивата невярна Изолда.
В бележката се казваше, че Каролайн ще се срещне с любовника си край северния край на имението му. Е, вече беше пристигнал на мястото. Той погледна към гъстата дъбова горичка, по-стара от друидите, които провесвали неприятелите си в клетки от клоните на дърветата и след това ги изпичали живи.
Къде беше тя? Това беше номер, знаеше го, но въпреки това очакваше да види жена си някъде насам. Къде беше Реджайна?
Когато Норт зърна не само нейната кобила, но и някакъв друг кон, сърцето му започна да бие силно, тежко. Любовник? Мили Боже, това бяха глупости, пълни глупости, дело на някои, който не им желаеше доброто, може би — на тримата му слуги.
Не, той нямаше да шпионира младата си съпруга Каролайн го обожаваше. Нещо повече — тя го обичаше. Казваше му го всеки път, когато се издигаше на върха на удоволствието, целуваше го, повтаряше му го отново и отново. А той всеки път очакваше да чуе от устата й тези думи, които му доставяха неизмеримо удоволствие.
Норт се запита как все пак любовта на Каролайн към него се бе разгоряла за толкова кратко време? Истинската любов определено не се развиваше с подобна скорост. Може би думите: „Обичам те!“ бяха причинени само от невероятно силните й оргазми, от задоволената страст?
Смутен, лорд Чилтън срита коня си, но не препусна напред, за да не издаде присъствието си. Той накара Трийтоп да се движи бавно, докато се приближи достатъчно, за да може да вижда и двамата.
Мъжът беше доктор Трийт. Той стоеше до Каролайн и й подаваше нещо. Просто й показваше нещо — ни повече, ни по-малко.
Това не беше тайна любовна среща. Но какво й показваше той? И защо тук? Тя не беше като останалите съпруги на потомците на рода Найтингейл; вероломни жени, останали верни на мъжете си до раждането на наследника, а след това затънали в блатото на разврата и започнали да дават живот на копелета или пък изритани от имението, като майката на Норт. Не, Каролайн му беше вярна, беше негова и на никой друг. Би заложил всичко, което имаше, на нейната вярност.
В този момент доктор Трийт се наведе към Каролайн и постави голямата си ръка на рамото й. Това не се хареса на Норт. Те като че разговаряха много сериозно за нещо. Младият мъж усети, че замръзва, когато лекарят целуна Каролайн но бузата. Сега дланта му се движеше надолу по нейната ръка. Най-после той се раздели с нея и се запъти към коня си. След като се настани върху седлото, й махна и й се усмихна отново.