Какво, но дяволите, ставаше тук?
В този момент всичко отровно, което Норт бе прочел а семейните дневници, нахлу в съзнанието му с убийствена яснота. На жените не можеше да се вярва. Неговата майка беше изневерила на баща му, бе го изоставила и умряла. Дядо му, а преди него и неговият баща също бяха предадени. И баща му, и дядо му бяха писали за женското коварство. Безчестието се предаваше от поколение на поколение, през вековете. Мъжете от рода Найтингейл можеха да вярват на съпругите си само до раждането на техния наследник.
Съпротивлявайки се на мрачните си мисли, Норт си спомни, че беше избягал от Маунт Хок и от баща си, защото не можеше да понася празнотата в този дом и непрекъснатите надути проповеди на баща си за майка му — „уличница“, „кучка“, „проклета повлекана“… Спомни си, че като дете нямаше представа какво означават всички тези думи, но сега вече знаеше. Отново усети познатото чувство на изненада от съществуването на толкова много средства за изразяването на недоволството на един мъж от една жена. Пръстите му се бяха впили в юздите на Трийтоп.
Слава Богу, Норт беше проявил достатъчно разум да напусне бащиния си дом преди десет години, веднага щом се бе усетил способен да се грижи сам за себе си. Не му беше никак лесно, но вярваше, че всичко друго би било по-добро от това да остане в Маунт Хок с баща си. Чувстваше инстинктивно, че следващото, което баща му щеше да направи, бе да завре дяволския дневник в лицето му и да му заяви, че е негов дълг да изхвърли съпругата си веднага след раждането на наследника и да започне да пише собствени мемоари за това какви мръсници са жените, особено съпругите. И все пак, когато Триджийгъл съвсем целенасочено му бе дал дневника, той бе прочел само част от него. Затова и само част от отровата бе проникнала в кръвта му. Как се мразеше заради това!
Не, Норт не беше нито като баща си, нито като дядо си или прадядо си и никога нямаше да се съгласи, че има нещо общо с тях. Заветът, който мъжете от рода Найтингейл предаваха на синовете си, щеше да свърши с него.
Докато направляваше Трийтоп към мястото, където стоеше Каролайн, той се чудеше за какво ли мислеше тя. Разбира се, не и за Бенджамин Трийт, разбира се, че не.
„Каква красива дъбова горичка“ — вдъхваше уханията й Каролайн. Особено й харесваха полегатите могили и романтичният каменен плет, който се простираше на стотина метра и в двете посоки. Тези камъни бяха разположени от човешки ръце и бяха наместени толкова грижливо и стабилно, че дори и сега оградата имаше само тук-там по някоя дупка — там, където някой от тях бе паднал и се бе търколил върху богатата земя. Кога тези камъни бяха превърнати в плет с такова майсторство и грижа? Кой беше направил това? А и всички тези могили бяха човешко творение, но защо бяха създадени, с каква цел?
В този момент Каролайн вдигна поглед и забеляза Норт.
Тя извика и се втурна към него. Полата й за езда беше тясна и й пречеше да се движи, затова тя просто я вдигна до коленете си.
Норт спря коня си и скочи от гърба му, за да я посрещне с разтворени обятия в мига, когато тя се хвърли отгоре му. Вдигна я и я завъртя.
— Здравей — каза той и бавно я постави на земята, като я целуваше по устата, а ръцете му притискаха бедрата й към тялото му.
— Липсваше ми. Сигурно ти е било нужно доста време, за да ме намериш. — Тя го целуна отново и отново, за да не се наруши балансът. — Впрочем, как ме откри?
— Получих анонимна бележка, че ще се срещнеш тук с любовника си.
Тя го изгледа толкова смаяна, че забрави да го целуне на свой ред, но само след секунди навакса пропуска си. Обичаше да го усеща, да го чувства, и когато най-после заговори, беше задъхана.
— Шегуваш се, нали?
Норт й подаде листчето. Каролайн разгъна измачканата хартийка и я прочете, а после — още веднъж.
— Божичко — вдигна поглед най-после тя. — Това наистина е невероятно.
— И аз така си помислих.
— Кой глупак може да го е написал?
В следващия миг тя вече се смееше. Норт се отдръпна учуден. Една част от него, създадена от горчивината и гнева на баща му, питаше защо се смее Каролайн, настояваше да разбере дали това не беше просто наглост от нейна страна.
Тя избърса очи с опакото на дланта си и размаха смачканото писъмце.
— Този идиот не е можел да знае какъв невероятен любовник си ти, Норт. Иначе би ли помислил, че мога да имам достатъчно енергия за друг любовник? Освен това, защо бих сторила подобно нещо, когато имам най-прекрасния човек за съпруг? Те със сигурност не биха могли да знаят какво си ми давал да правя, иначе не биха повярвали, че ще поискам да връзвам ръцете на друг мъж за таблата на леглото, нали?