— И?
— Нищичко, дори най-дребно метално парченце, което би могло да бъде част от древен меч. Всичките ти предци изглежда са живели много дълго и всички те са писали не само за крал Марк, а и за женското коварство. Знаеш ли, Норт, според прадядо ти жените трябвало да бъдат държани под ключ, точно както в мюсюлманските хареми, и извеждани оттам само за осигуряването на наследници. Познаваше ли дядо си, Норт? Знаеше ли за тази негова антипатия?
— Спомням си го, и то много добре. И знам всичко омразата му към женския род. Това беше нещо като лудост — не само при него, а и при баща му, и при сина му. Бил е типичен мъж от рода Найтингейл, с една дума — като мен.
— Мургав и космат, и изключително прекрасен?
Лорд Чилтън целуна връхчето на носа й, което беше изгоряло от слънцето, и рече:
— Прекрасен? Аз ли съм такъв?
— О, да, и мисля, че има опасност да ме покориш още повече, отколкото досега. И мисля, че би трябвало още известно време да ми даваш възможност да те побеждавам.
Очите му се замъглиха от страст. Той си се представи отново легнал по гръб, със завързани над главата ръце, чудейки се колко дълго би могъл да издържи това, което Каролайн прави с тялото му…
— Норт, дишането ти изведнъж стана учестено и неравно. Добре ли си?
— Не.
— В такъв случай…
Тя изтърси от раменете си жакета за езда. Усмихна се дяволито, захвърли го на земята и започна да маха фибите от шапката си.
— Каролайн, тук е много открито.
Тя сграбчи ръката му и го задърпа след себе си.
— Тогава да отидем в горичката. Там ще бъде топло и уютно и ще мога да те целувам до припадък.
Двамата се затичаха натам. Щастливият смях на Каролайн разпалваше отново неукротимата страст на Норт към нея. И тази страст очевидно нямаше да има край.
Двадесет и осма глава
Минаваше полунощ. Норт все още беше буден, но лежеше неподвижно, защото Каролайн се бе притиснала към него и равното й дишане говореше, че спи дълбоко. Той гледаше намръщено в тавана, внезапно сетил се, че забрави да я пита какво правеше там доктор Трийт, какво й показваше, защо я бе целунал по бузата. А и тя не бе направила опит да му разкаже нищо повече.
Нима той приличаше толкова много на другите мъже от рода Найтингейл, че взаимоотношенията му с жените — особено с неговата съпруга — бяха отровени от недоверие? Нима това беше в кръвта му, това отровно, убеждение, че ще му изневери?
Проклятие! Нямаше да мисли повече за това.
Сети се, че преди не беше предявявал каквито и да са собственически права над любовниците си, не беше настоявал те да бъдат само негови, докато ги издържаше. Една от тях съвсем явно се бе захванала с друг джентълмен и реакцията на Норт бе доста неуправляема. Но в крайна сметка тази жена бе само една любовница, а животът си беше такъв — носеше и сълзи, и смях, и разочарование. В този живот мъжете и жените просто не бяха светци. Но сега, когато си спомни този случай, Норт като че отново бе обхванат от мъчителния гняв, връхлетял го тогава. И отново си спомни за безкрайните горчиви проповеди на баща си. А тези уж забравени спомени като че извираха някъде дълбоко от него, от място, за което той дори не бе подозирал, че е част от него.
Дали с безкрайните си сексуални игри Каролайн не беше отвлякла вниманието му, за да не я разпитва повече?
Норт не можеше да се понася повече. Искаше му се никога да не бе чел и страница от проклетия дневник, който Триджийгъл му бе връчил преди сватбата му с Каролайн. Целият бе изпълнен с гняв и злоба, беше отровен и опорочен, от него лъхаше нездраво съзнание, което го плашеше. И коренчето на тези злини несъмнено водеше до неговия прадядо. Това не бяха просто съвпадения, всички тези женски предателства към мъжете от рода Найтингейл. Не бяха…
Той целуна младата си жена по косите, притисна я към себе си и едва не подскочи от леглото, когато тя прошепна в рамото му:
— Защо не можеш да заспиш? Какво е станало?
— Предполагам, защото направо съм разкъсан от желание. Ти не изпълни докрай съпружеските си задължения към мен, Каролайн. Минаха вече цели шест часа. Сигурно няма да заспя до края на нощта, защото не се погрижи да ме облекчиш.
Норт се чудеше сам на себе си. Нима всички тези думи се изливаха с такава лекота от неговата уста? Защо не я беше порицал с едно лаконично изречение? Защо се стараеше да бъде забавен? Защо изливаше потоци от слова и се шегуваше, и се усмихваше със сигурност прекалено много, и дори се смееше повече от необходимото?
Но в следващия миг Норт забрави всичко друго, освен притискащите се в тялото му гърди на Каролайн, галещата го по гърлото и раменете ръка, която слезе надолу по ръцете му, докато пръстите й се озоваха в дланта му. След това тя се намести между краката му и впери поглед в лицето му, опитвайки се да разкъса мрака. Той благослови лунния лъч, промъкнал се в спалнята им, който освети усмивката върху лицето й. После Норт затвори очи, защото дланта й се плъзна но корема му и още по-надолу, и още по-надолу. Той изохка.