— Прости ми, скъпи, че не се отнесох както трябва с теб.
Усети топлия и дъх върху члена си и потрепера с тялото си тяло. Потърси някъде в съзнанието си поне някакъв намек за меланхолия, поне забравения й вкус. Потърси мрачните си мисли, само една от тях, но откри само непрекъснато увеличаваща се страст и някакво огромно пространство, изпълнено с нея, единствено с нея и с това, което чувстваше благодарение на нея. А когато ръцете й се затвориха около члена му, той спря да се тревожи за каквото и да било и успя да каже:
— В устата, поеми го в устата си.
Тя изпълни молбата му и младият мъж помисли, че ще умре от невероятното усещане.
Докато го галеше, докато го изгаряше с топлината на тялото и влажния зной на устата си, той разбра, че я вълнува не по-малко, отколкото тя него. В един момент тя извика и се изви като дъга. Норт се усмихна и я притисна към себе си, чувствайки я особено скъпа в този миг на разтърсващо удоволствие.
— Каролайн! — възкликна той, докато продължаваше да я гали нежно по корема. — Ти си повече от това, което заслужава един обикновен мъж.
Прокарвайки пръсти през косите му, тя отвърна:
— Ти си единственият обикновен мъж, когото желая.
Каролайн не беше видяла още всички стаи в новия си дом. Тъй като никой нямаше нужда от нея точно в този момент, тя разполагаше с известно време само за себе си. Беше наметнала вълнен шал върху муселинената си рокля и топлите боти. Есента вече беше встъпила истински в правата си, а и така трябваше да бъде — денят на Вси светии не беше далеч. Гъста мъгла са стелеше почти всяка сутрин, следобедите въздухът ставаше доста хладен. Мирисът на море бе станал по-осезаем и достигаше дори до Маунт Хок във ветровити дни. Каролайн бе обикнала Корнуол.
Мери Патриша даваше уроци на Евелин и Алис в своята стая. Оуен беше в Скрилейди Хол, за да се срещне с управителя на мините — мистър Пийтрий. Норт беше с Флаш Сейвъри. Двамата разпитваха всички, познавали Нора Пелфорт, търсейки някакви доказателства, които да им подскажат кой беше убиецът й. Беше жалко, че подозренията отпадаха напълно от Бенет. Той беше наистина отвратително създание.
Каролайн подозираше, че Норт и Флаш се опитваха да открият и момчето, дало на Тими анонимната бележка, според която тя трябвало да се срещне с любовника си. Сър Рафаел Карстеърс също бе с тях и младата жена предполагаше, че тримата щяха да привършат издирванията си в кръчмата на мисис Фрийли, опитвайки прекрасното местно пиво.
Каролайн се изкачи на третия етаж в източното крило. Там беше неестествено тихо. Във въздуха се носеха прашинки, проблясващи на слънчевата светлина, успяла да се провре през затворените капаци на прозорците и старите завеси. Очевидно никой не бе влизал тук от дълго време.
Младата жена кихна, когато отвори вратата към някаква друга стая, в самия край на дългия коридор. Това не беше спалня, а по-скоро склад. Тежки капаци от дървени летви затваряха плътно тесните прозорци. Тя ги отвори и светлината нахлу в помещението. То беше претрупано със стари дървени щайги и панери, наредени едни върху други почти до тавана. На стените бяха подпрени картини. Тя обърна една от тях към себе си и отстъпи крачка назад.
Беше доста стилизирана картина от началото на миналия век. На нея бе изобразена съвсем млада жена, не по-възрастна от Каролайн. Личеше, че е била много хубава: тъмни коси, тъмни очи, дяволита дълбока трапчинка на дясната буза. До нея стоеше висок млад мъж — нямаше съмнение, че бе потомък на рода Найтингейл, — положил леко голямата си длан върху рамото й.
Каролайн започна да обръща една по една всички картини, за да ги разгледа. Всички те бяха портрети на жени. Най-старите платна датираха от шестнайсети век.
Една от дамите, доста възрастна, беше присвила прекалено тънките си устни и изключително малките си очички. На врата си носеше широка бяла яка и тройна перлена огърлица. Приличаше на харпия. Каролайн не би искала подобна жена да й бъде свекърва.
Имаше поне двадесетина картини, които очевидно бяха портрети на съпруги на мъжете от рода Найтингейл. Всички тези платна бяха захвърлени тук и оставени да изгният от времето. Добре поне, че не бяха изгорени. Каролайн откри портрет на една дама с вдигнати високо нагоре напудрени коси, според модата от края на миналия век. Несъмнено това бе бабата на Норт.