— Милорд.
— Да, Триджийгъл?
— Може ли да поговоря с вас?
— Може би по-късно, Триджийгъл — отвърна с отсъстващ глас господарят му.
Обърна се към Каролайн и изтри мръсното петно от бузата й.
— Милорд.
— Да, Кум?
— Много бихме ви били благодарни, ако ни обърнете малко внимание, насаме.
— Не сега. Кум.
— Тогава, милорд, ще бъда принуден да говоря пред всички, дори пред жените. Не искаме тези портрети да стоят тук. Всъщност ние знаехме, че се намират в онази стая, но напълно бяхме забравили за тях. Опитахме се да й обясним, че прадядо ви бе забранил какъвто и да е женски портрет да се окачва по стените на Маунт Хок и че тези портрети трябваше да останат заключени и забравени. Само че, кой знае как, вратата се е оказала отключена. Триджийгъл се кълне, че е била заключена.
— Откъде знаеш всичко това, Кум?
— Вашият прадядо е писал но този въпрос, милорд. Не прочетохте ли дневниците, които Триджийгъл ви даде преди да доведете тази особа от женски пол в Маунт Хок?
За изненада на Норт Каролайн се разсмя.
— О, откажи се от това, Кум. Хайде, Триджийгъл, времената вече са други. Миналото си е минало и цялото му нещастие трябва да си остане там, където му е мястото — зад нас. То вече не е част от този дом, така че би било добре да престанете да се съобразявате с него. По-добре приветствайте завръщането на справедливостта. Тези дами са Найтингейл точно толкова, колкото и съпрузите им. Всички тези мъже имат майки, нали знаете, включително и Негово височество.
— Тази теза определено не ни допада — обади се Триджийгъл. — Майките на мъжете от рода Найтингейл не заслужават уважение. Всички те са били, казвам го със съжаление, мръсници. Били са към рода Найтингейл само временно, докато мъжете им не разбрали колко коварни са били. След толкова много сходни примери е нормално човек да започне да обобщава, милорд.
Тук той умишлено направи пауза и погледна към Каролайн.
— В близкото минало нито една от въпросните съпруги не е била вярна на мъжа си. Потомците от рода Найтингейл носят това проклятие или може би благословия, зависи от гледната точка. Това е тяхното завещание, вашето завещание, милорд.
— Предостатъчно, Триджийгъл — прекъсна го Норт заплашително тихо, спокойно и безизразно.
— Но, милорд, тя вече се среща с доктор Трийт! — извика Кум. — Всички го знаят!
Беше ред на Триджийгъл, чийто глас звучеше искрено — като на свещеник на погребение:
— Вярно е, милорд. Тя е просто като всички останали. Това е товарът, който трябва да носят мъжете от рода Найтингейл.
— Мисля — започна бавно господарят им, като огледа подред тримата си слуги, — че просто трябва да ви изведа оттук и да ви изпозастрелям. Явно няма да се промените. Каролайн, можеш ли да ми услужиш с пистолета си?
— Съжалявам, Норт, дадох го на прислужника Тими, спомняш ли си?
— Тогава ми трябва едно двуметрово въже — каза той. — Ще обеся и тримата дръвници на ябълковите дървета в градината. Когато изгният, просто ще окапят на земята.
Двадесет и девета глава
— Милорд — започна Триджийгъл, а по челото му блестяха капчици пот, — не бих окачествил шегата ви като особено забавна.
— Аз не се шегувам.
— Това е нещо, което не е приятно за никой — обади се Кум.
— Точно така, мистър Кум — намеси се мисис Мейхю и се приближи до него, като го гледаше право в очите. — Не е приятно. Затова по-добре ме чуйте. Негово височество беше повече от търпелив и с трима ви, но вече преминавате всякакви граници. А колкото до вас мистър — обърна се тя към Триджийгъл, като се приближи още, така че бе на не повече от двадесетина сантиметра от носа му, — Нейно височество е напълно права. Маунт Хок вече не е мъжко светилище и е крайно време нещата да се върнат в нормалното си положение. А сега, сър, защо заедно с мистър Кум и мистър Полгрейн не пийнете по чаша бренди? Това ще поуспокои нервите ви и светът може би ще ви се стори по-привлекателен. Това би могло и да ви спаси от Негово височество, защото той като че наистина е готов да ви извие вратовете.
— Лорд Чилтън ни най-малко няма подобен вид — отвърна Полгрейн. — Изглежда само малко разсеян. И в това няма нищо чудно, като се има предвид, че всички вие му надувате главата с приказките си и правите неща, които не би трябвало да вършите.
— Той няма да ни нарани — обади се и Кум, — защото не е възпитано. А всички мъже от рода Найтингейл са възпитани.
— Може и да ви нарани, ако го помоля — отбеляза Каролайн. — А, да си призная, вече съм на края на издръжливостта си. Така че престанете с това. Ще се наложи да се приспособите към новите условия, господа, тъй като оттук нататък подобно поведение е недопустимо. В Маунт Хок настъпиха нови времена. Дамите, носещи името Найтингейл, се завърнаха там, където им е мястото.