Норт потръпна, но успя да каже достатъчно спокойно:
— Да, беше чудесно. Спомням си как слънцето топлеше гърба ми. Какво ти показа той?
За момент Каролайн го изгледа внимателно, но знаеше, че въпросът му е породен от дълбоко вкорененото в душата му недоверие. Горещо се надяваше, че той ще се промени, молеше се с цялото си сърце за това. Отвърна му простичко:
— Това беше едно писмо от Нора Пелфорт, което тя му е написала след смъртта на леля ми. В него тя казва, че знаела за силната му любов към леля Елинор и колко съжалявала за случилото се. Искаш ли да ти го покажа, Норт?
— Не.
— Добре е, че поне едната ти половина ми вярва.
Каролайн спря да говори за момент. Пръстите и галеха лекичко ръката му над лакътя и Норт знаеше, че го прави несъзнателно. Тя просто изпитваше удоволствие от това да го докосва, желаеше физическия контакт с него.
— Норт, наистина съжалявам за майка ти — продължи тя. — Може би някой от тримата ти слуги би могъл да ти каже нещо повече по този въпрос.
Той не отговори, но мъката, загнездена дълбоко в душата му, се чувстваше. Каролайн постави длан върху ръката му.
— Норт, ти твърдиш, че си спомняш, когато си дошъл в Маунт Хок след последното ужасно спречкване между родителите ти. Къде живеехте преди това?
Той погледна жадно към портрета на баба си и каза бавно:
— Не знам, Каролайн. Трябва да е било в някое от именията, притежавани от баща ми, които сега притежавам аз самият.
— Колко са те?
— Три. Ловна къща в Котсуолдс — край Лоуър Слотър, къща в Брайтън и голяма селска къща в имението в Южен Йоркшир недалеч от Нортхалертън.
Спря да говори за момент, след което добави:
— Боже Господи, когато бях в Йоркшир само преди месец и половина, напълно бях забравил за тази къща.
— Защо беше там?
— Бях на гости на най-добрия си приятел от армията, граф Чейз, и на младата му съпруга. И Маркъс, и Херцогинята ще ти харесат, като ги видиш. Убеден съм.
— Херцогинята ли?
— Да, така я е нарекъл Маркъс, когато била на девет години. Тя е незаконна дъщеря на чичо му.
— Божичко, Норт, искам ла науча нещо повече за тях.
— Може би тази зима, докато седим край камината на топло, ще ти разкажа за наследството им — наследството на рода Уиндъм, и за историите около него.
Очите й светнаха и тя го целуна.
— Не, Каролайн, по-късно. Нека да ти разкажа за къщите. Не съм ходил в тях от години и изобщо не си спомням дали не съм живял до петгодишната си възраст в някоя от тях.
— Много е вероятно да си бил в една от тези къщи с родителите си, преди баща ти да се е завърнал отново тук, в Маунт Хок, за да бъде окончателно отровен от схващанията на дядо ти. Това ми се струва най-правдоподобно, Норт.
— Мисля да пиша на някои от хората си в Лондон и да го помоля да ми даде пълна информация за тези работи. Това е нещо, което трябва да сторя при всяко положение. Така бих разбрал кога и къде съм живял с родителите си.
— А защо двамата да не отидем в имението ти в Йоркшир? Там ще се видим с приятелите ти. Така, а сега искам да ти кажа още нещо, Норт. Не, не ме целувай, само ме слушай.
Тя обхвана лицето му в ръцете си.
— Ти си моят съпруг. Обичам те и винаги ще те обичам, дори когато остарееш и останеш без нито един зъб в устата си, и се прегърбиш. И тъй като аз вероятно ще бъда в подобно състояние, това няма да бъда чак толкова трудно. Никога, никога няма да те предам. Готова съм да убия всеки, който се опита да ти стори зло. Ти си мой, а това, което е мое, го пазя завинаги.
Дишането на Норт се учести от обзелото го вълнение и той с пресекнат глас промълви:
— Каролайн…
Подсвирквайки, Оуен влезе във вестибюла и ги видя плътно прегърнати.
— Нещо сериозно ли има? — възкликна той. — Нещо не е ли наред? О, кои са тези жени? Нямаше ги преди, нали? Не, тук определено нямаше никакви женски портрети.
— Така беше, Оуен — отвърна Норт и обясни на събеседника си: — Каролайн обаче открила портретите на всичките ми предшественички в една стая и свалила тези двете. Ще се погрижа останалите платна ла бъдат реставрирани и окачени на някогашните си места.
— Още когато бяхме деца, Каролайн винаги си пъхаше носа навсякъде — отбеляза Оуен. — Няма да повярваш на историите, които ми е разказвала за времето, прекарано в девическия пансион. Била е истинска напаст, Норт. Не си е затваряла устата нито за миг и вечно е искала да оправя всичко и всички. Междувременно, получих писмо от баща си. Няма да повярвате какво е направил или, по-скоро, ще повярвате, тъй като го познавате много добре.