— Писах на мисис Тейлстроп — каза Норт. — Ще видим какво ще отговори тя.
— Не знаех, че си сторил това — учуди се младата му жена. — Много умно от твоя страна, Норт.
После въздъхна и погледна отново към Бенет, който мълчеше подозрително и попипваше носа си.
— Какво ще правим с него?
— Оставете ме да го пребия, докато го превърна в безформена маса — предложи Оуен и започна силно да търка кокалчетата на пръстите си.
— Може и да го обесим заедно с нашите женомразци — обади се с надежда в гласа Каролайн. — Ще изгние и ще окапе на земята заедно с тях и с необраните ябълки.
Норт само поклати глава.
— Приятна идея, но й липсва финес, Каролайн. Толкова жалко, че не е убил нито леля ти, нито другите две жени. Това, признавам си, направо ме депресира.
Той направи дълга пауза, по време на която го огледа доста подробно. Най-после рече:
— Защо да не го изпратим при баща ти, Оуен?
Оуен се разсмя на глас.
— Обзалагам се, че той с камшик в ръка ще върне Бенет във форма, Норт. Или ще успее, или ще го убие. Какво мислиш, Каролайн?
— Хм, Бенет би могъл да работи за баща ти, нали така, Оуен? Ако ли не, Норт ще се погрижи да го изпратят в Колониите.
— Той няма избор. Или трябва да отиде в Хънимийд Манър, или ще пукне от глад — обясни Норт. — Нямаш нито петак, нали, Пенроуз?
Бенет, все така без да пуска носа си, поклати глава.
— Надявам се, че не си успял да отмъкнеш касата.
Бенет отново поклати глава, като леко повдигна рамене.
— И предполагам, че не би искал да бъдеш изпратен в Колониите? Нали, момче?
Бенет обхвана с длани лицето си. Стоеше безмълвен като часовника в ъгъла на кухнята, който бе спрял да работи в мига, в който бил донесен в Маунт Хок преди седемдесет и пет години. Е?
Бенет изпъшка иззад кърпичката си:
— Не съм чувал някой от наследниците да е отишъл в Колониите.
— Най-после открих нашия момък, дето говорел като катерица — обяви една седмица по-късно Норт, докато седяха с Каролайн край масата, отрупана с богата закуска.
Беше доста рано и затова бяха само двамата.
— Оня, дето не можел да каже две думи, без да се запъне като магаре на мост ли?
— Същият. Флаш открил следите му в Тревелъс. Това бил синът на някакъв мандраджия. Именно той бил дал бележката на Тими, за да ми я връчи. Горкият Тими не можеше да проумее как така не го познава.
— Добре, а сега ми кажи кой му е дал писмото.
— Кум.
Изпитала едновременно и облекчение, и униние, Каролайн въздъхна:
— Е, поне сега вече знаем.
— Би ли искала да бъдеш с мен, когато говоря с Кум по този въпрос?
— При всяко положение би било по-добре, Норт, но тримата бяха станали толкова мълчаливи напоследък… Надявах се, че са се примирили с развитието на нещата.
Час по-късно, в библиотеката, Кум застана пред Негово височество, който беше седнал зад масивното махагоново бюро, заемащо целия ъгъл. Кум го погледна с ъгълчето на окото си и усети, че се задушава от гняв. Всичко беше заради това момиче, това парвеню, което бе успяло да оплете в примките си Негово височество! За тази особа от женски пол господарят му бе готов да даде душата си. Какво ставаше?
— Срещнах едно момче, което се казва Джони Трилби и леко заеква. Та същото това момче прави разни услуги. За тях му плащат добре, защото е симпатяга и винаги го съжаляват. Неговият баща няма нищо против. Разрешава му да отсъства от работата в мандрата, защото припечелва добре, а после обира всичко от него.
Кум стоеше изпънат като струна, без да отговаря и гледаше някъде в пространството.
— Джони ми каза, че си му платил, за да ми предаде това писмо. Странното е, че не разпознах почерка ти, Кум, но е вярно, че не съм виждал кой знае колко написано от теб след завръщането си. А когато напуснах Маунт Хок, бях само на шестнайсет години.
— Има някаква грешка, милорд. — Гласът на Кум беше гладък като яркочервеното кадифе, което Норт бе донесъл от Португалия преди две години и което възнамеряваше да подари на Каролайн за Коледа.
— Нямам никаква вина — продължи Кум. — Смея кажа, че за всичко е виновна тя. Прекрасно си живеехме тук, преди тя да се появи първия път, като се преструваше, че е изпаднала в шок заради смъртта на леля си.
— Завиждам на паметта ти, Кум — обади се Каролайн. — Но — на въпроса. Трябвало е да накараш Джони Трилби да предаде бележката на Негово височество след като разбереш, че доктор Трийт е излязъл да се срещне с мен.