— Не, Каролайн — намеси се Норт. — Не е било чак толкова трудно. Предполагам, че ако питаме доктор Трийт, ще се окаже, че той също е получил писмо, изпратено уж от теб, в което го молиш да се видите, за да споделиш притесненията си с него. Несъмнено в записката си си „писала“ също така, че ще му бъдеш много благодарна, ако не споменава пред никого за срещата ви. Прав ли съм, Кум?
След като мълчанието се проточи прекалено дълго, Каролайн се обади:
— Много съм любопитна да разбера нещо, Кум. Наистина ли вярваш, че всички съпруги на мъжете Найтингейл са им изневерявали?
— С абсолютна сигурност — отвърна Кум, все така изпънат като струна и продължаващ да съзерцава въздуха. — Неверни мръсници. Всички до една.
— Но все пак ти излъга Норт, като му каза, че ще се срещам с любовника си. Всичко това е изфабрикувано от теб. Права ли съм?
— Вие също ще му изневерите, това е само въпрос на време. Просто исках той да се отърве от вас още сега, преди да успеете да му сложите рога и да съсипете живота му.
— Искаш да го отървеш от мен дори преди да съм го дарила с наследник, така ли?
— Не, в никакъв случай! Аз?
— Изглежда, че не си обмислил достатъчно добре нещата. Кум — намеси се Норт. — Изглежда антипатията ти към Нейно височество и към промените, които тя донесе в Маунт Хок, са размътили разсъдъка ти. Оплеска цялата работа, нали?
Този път Кум кимна в знак на съгласие.
— Да, струва ми се, че не съм дообмислил нещата до край, милорд. Исках тя да се махне оттук, за да можете да бъдете отново щастлив.
Лорд Чилтън беше толкова смаян от думите му, че известно време не можа да каже нищо.
— Да бъда щастлив отново ли? Кога, по дяволите, съм бил щастлив преди! Преди да избягам от баща си и от лудостта му? Или когато дядо ми беше още жив и ме уморяваше до смърт с проповедите си и с крясъците си на побъркан? Та той не позволяваше дори съпругата на свещеника да посети Маунт Хок, камо ли друго същество от женски пол. А може би искаш да бъда толкова щастлив, колкото бях в армията ли? Мислиш ли, че съм бил щастлив в самотата си? През целия си живот съм бил самотен, Кум. Човече, не мисля, че някога съм бил по-щастлив през целия си скапан живот, отколкото съм сега. С нея. С моята съпруга. Разбираш ли ме, Кум? Тя е моята съпруга!
— Не! Щастието ви не е това, което трябва да бъде, милорд, и като представител на рода Найтингейл го знаете добре. Вече ви виждахме многократно да се смеете невъздържано, да се шегувате безкрайно. Стигнахте дори дотам, че карате хората да се усмихват на шегите ви. Не е редно един мъж, носещ името Найтингейл, да се държи така непринудено с другите и със себе си. Мъжете от вашия род имат неизмеримо дълбока душевност. Те размишляват задълбочено върху клопките на живота и как биха могли да ги избегнат. Мъжете от рода Найтингейл живеят повече години, отколкото е позволено на другите не така разсъдливи, не така проницателни люде.
Каролайн го гледаше изумена. Норт само клатеше глава. Най-после каза:
— Кум, повече не мога да ти имам доверие. Ти ме излъга, предаде ме. От днес нататък вече не си на служба при мен. За прослужените тук години ще ти дам солидно възнаграждение. С парите ще можеш да си купиш къща и да останеш да живееш в района, или, ако желаеш, можеш да заминеш. Предполагам, че си служил вярно на баща ми и че той също би постъпил така. Съжалявам, Кум, че трябваше да се стигне до това. Надявах се да разбереш, че поведението ти е не само старомодно, но и направо нередно.
— Баща ви и насън не би постъпил така с мен, нито пък дядо ви. И двамата щяха да ми повярват, ако им бях казал, че тази жена ще стане причина за вашето падение. Никои от тях не би повярвал повече на една жена, отколкото на който и да е мъж от прислугата. И дядо ви, и баща ви бяха светии, набожни разумни мъже.
— И двамата бяха долни проклети копелета! — Норт стовари юмрука си върху бюрото. — Така. Това беше предостатъчно.
— Не забравяйте и прадядо си, несъмнено също разсъдлив и интелигентен мъж, който…
Вбесен, Норт направи крачка към него и Кум най-после разбра, че скоро ще бъде мъртъв, ако не си затвори устата. Успя да направи нужното за спасението си, но изглеждаше така, като че му се искаше да крещи, докато стените на къщата потреперят. Имаше блед и изморен вид и Каролайн усети съжаление към него. Когато обаче я погледна, в очите му гореше толкова гняв и омраза, че тя се дръпна като попарена. След като Кум напусна библиотеката, Норт каза:
— Прости ми, Каролайн. Ако бях действал веднага след като провеси главата на чудовището пред прозорците ти, за да ти изкара акъла през първата ни брачна нощ, това нямаше да се случи. Не бях убеден, че е бил точно той, но шансът ми да съм прав беше едно към три. Да, трябваше да се досетя, защото той е най-младият от тримата и най-подвижният. Точно над твоята стая покривът е стръмен. Жалко, че не се е подхлъзнал и паднал върху главата си.