— Аз също съжалявам, Норт. Можеше цялата тази история да не свърши но този начин. Не исках никакви разправии. Истински се надявах, че страстите ще се уталожат.
Каролайн се приближи до съпруга си, обгърна с ръце гърба му и го целуна по брадичката.
— Съжалявам за Кум, но в същото време ми олекна истински, че вече няма да бъде тук, за да причинява повече неприятности. Възхитителен човек си Норт. Ти си състрадателен, мил, забавен и най-добрият любовник в Цяла Англия.
— Трябва да потъвам в размисли от време на време, Каролайн Това изглежда е в кръвта ми, иначе може да полудея.
— Мога ли да потъвам в размисли заедно с теб?
Ръката й започна да слиза към корема му. Усети, че потрепера и го целуна по устата. Той се наведе леко и я притисна силно към себе си.
— Проклетата врата — прошепна, без да се отделя от устните й.
В следващата секунда вече беше до вратата, заключи я и се обърна да погледне жена си.
— Искам да усетя краката ти около кръста си, Каролайн. Представях си те, извила се назад в ръцете ми, с коса, вееща се свободно по гърба ти.
Тя го възнагради с най-сияйната усмивка, за която можеше да мечтае един мъж, и рече:
— Идеята ти ми допада. Но как ще го направим тук?
— Сега ще видиш. — Дишането му се учести. — Хайде, Каролайн.
Той я качи на бюрото и ръцете му се озоваха под полата й и започнаха да се движат нагоре, към върха на чорапите, за да погалят вътрешната страна на голите й бедра.
— Колко е приятно… — прошепна тя и ухапа лекичко ухото му.
Когато пръстите му я докоснаха, тя едва не падна от бюрото.
— Спокойно — каза младият мъж, освободи се от излишните дрехи и я вдигна.
Норт проникна бавно в нея и усети как мускулите й се стегнаха. Беше гореща. Това бе най-прекрасното усещане в живота му. Тя се засмя, изненадана и възбудена, когато Норт вдигна краката й, така че да се кръстосат около кръста му.
— Точно за това си мислех — прошепна, притиснат в шията й той, докато се въртеше с нея из стаята. — Точно това желаех.
Младата жена изви гръбнак, като се притисна още по-силно и Норт помисли, че ще издъхне от блаженство.
— Не мърдай, това е заповед.
Тя замръзна на място.
— Така добре ли е?
— Не, но ще трябва да се задоволя с него. Боже мой, Каролайн, не бях си представял нищо подобно, а наистина се опитвах.
— Това е много странно, Норт. Вървиш заедно с мен и си вътре в мен, и е толкова хубаво, и…
— Каролайн, моля ти се, не говори, поне не за това, което правим. Това ме подлудява не по-малко отколкото, ако мърдаш.
— Какво мога да правя тогава?
Младият мъж затвори очи, докато бавно излизаше от нея, после натисна отново, дълбоко, много дълбоко и тя простена и отново изви гръбнак.
— Бъди просто такава, каквато си — отвърна той и започна да я целува диво.
Постави я по гръб върху бюрото, с крака, провесени във въздуха.
— Не, не искам да бъде така — каза Норт, после вдигна нагоре краката й, сви ги в коленете и ги разтвори. — Ето, това е.
После много бавно постави ръце под бедрата й и приближи устата си.
Тя тръпнеше и викаше, отново и отново, и после пак… И знаеше, че не иска това да свърши, въпреки че й се струваше невъзможно да продължи толкова дълго. Внезапно Норт проникна отново в нея и тя извика от изненадата, от силата, с която бе навлязъл в нея, от прекалено силната възбуда. И тя извика отново, заглушавайки глухите му стенания, когато той на свой ред получи оргазъм.
На вратата се почука.
— Да не би нещо да не е наред, милейди?
Беше мисис Мейхю, но гласът й не звучеше особено обезпокоено.
Очите на Каролайн бяха замъглени. Все още едва поемаща си въздух, погледна съпруга си и рече:
— Готова съм сега да издъхна, Норт, наистина съм.
Той я целуна по върха на носа, постави длан на корема й и се провикна:
— Мисис Мейхю, всичко е наред. Нейно височество се подхлъзна на килима. Аз ще се погрижа за нея. Можеш да си вървиш.
Настъпи дълга пауза, последвана, ако не се лъжеше, дискретно изсмиване.
Той се обърна, за да погледне жена си. Очите й бяха затворени, устните — подпухнали от целувките му и леко разтворени. Между тях се виждаше връхчето на езика й. Изглеждаше напълно отдадена, с вдигнати около кръста поли, с извити настрана крака, с освободена от фибите разбъркана коса. Норт не каза нищо. Само докосна с пръст меката й кожа. Тя потръпна.
— Искаш ли пак, Каролайн?
Тя отвори очи и в тях той отново видя онзи изпълнен с обожание поглед, който го караше да се чувства като крал. Онзи толкова нежен и топъл поглед, от който ставаше твърд като камък. Отново проникна в нея и тя замря от удоволствие.