Доста по-късно, когато Каролайн седеше в скута му в огромния стол край камината, когато се чувстваха така преситени от удоволствието, че им беше напълно достатъчно просто да си стоят и да не мислят за нищо, тя каза:
— Изглежда около нас има доста лоши хора, Норт. Не съм видяла кой знае колко от света, нито пък съм контактувала с много хора, но повечето от тези, които познавам, не са особено добри.
— Знам — отвърна съпругът й, вдигна косите от врата й и я целуна.
Имаше вкус на сол, на жена и на Каролайн.
— Знам и съжалявам за това. Все пак откри мен, а аз съм добър човек.
Той сам се изненада от думите си, но може би не толкова много, колкото щеше да бъде преди две седмици.
— Ти си повече от добър. Ти си най-най-добрият. Ти компенсираш злината на останалите.
Норт я прегърна и усети гърдите й върху своите. В тялото му пламна познатата възбуда и той се изуми как можеше да я желае отново, след като съвсем наскоро я бе имал на два пъти, за съвсем кратък интервал. Вдигна ръка и започна да я гали по гърдите.
Тя се притисна към дланта му и я изпълни, като му се усмихваше с истински щастлива усмивка и той я люби отново тук, върху стола, докато тя не сваляше поглед от него. Това със сигурност бе най-прекрасният момент в живота му, без да се броят другите най-прекрасни мигове, които бе имал с нея, през които я бе любил и милвал.
Завряла лице във врата му, Каролайн дишаше тежко, напълно омекнала. Харесваше я много в подобни моменти. Знаеше, че й е доставил такова удоволствие, с което я бе докарал почти до припадък.
— Не мисля, че ще се справя този път, Норт. Беше прекалено много.
— Ще се справиш. И аз ще ти го направя отново, когато възвърна поне донякъде силата си.
Тя се изсмя и го ухапа по брадичката.
— Обичам те, но имам нужда да бъда успокоена. Как мислиш, ще постъпят сега Полгрейн и Триджийгъл?
Лорд Чилтън замръзна на мястото си, ръцете му се отпуснаха върху бедрата й Роклята й беше в плачевно състояние, единият й чорап висеше на ръба на бюрото, другият се виеше като бяла змия край камината. Обувките й се търкаляха край стола. Самата тя имаше вид добре обичана жена и това му достави невероятно удоволствие.
— Не искам да мисля за това точно сега. Ще поговоря обаче с тях след малко. Този път ще бъда сам.
Каролайн си помисли, че е страхливка, защото се съгласи с плана му незабавно.
— Не още — промълви тя и се наведе да го целуне. Още малко…
Тази нощ младата жена сънува прислужника Тими, който беше насочил пистолета си към мъжа й, а тя му викаше да не стреля и че Норт не е баща му, а Тими се е объркал. Последва силен гръм. Каролайн подскочи, събудена от поставената на рамото й ръка. Отвори очи във все още неясната утринна светлина видя бледото лице на Мери Патриша.
— Време е, мис Каролайн. О, Боже, време е.
Тридесет и първа глава
Доктор Трийт и Бес Трийт пристигнаха в Маунт Хок след по-малко от час. Мери Патриша не си позволи да вика или плаче. И така, малко преди дванайсет на обяд, на бял свят се появи силно ревящо чернокосо момиченце. „Тя е живо подобие на господаря ми, който ме изнасили“, каза на Бес Трийт родилката. После притисна детенцето към гърдите си.
Каролайн не беше допусната в стаята. Доктор Трийт беше категоричен:
— Каролайн, ще научиш всичко, когато родиш първото си дете. Не и преди това.
Това се стори странно на младата жена, но Бес Трийт се изсмя и обясни:
— Брат ми мисли, че ако едно момиче присъства на раждане, никога няма да позволи на някой мъж да я докосне. — Спря за момент, а след това добави замислено: — И може би има право. Раждането не е приятна работа. Мисля, че един мъж трябва да ми бъде много скъп, за да се съглася да преживея всичко това.
На Каролайн й се искаше да я попита защо тогава присъстваше на тези ужасни мъки, след като самата тя не беше омъжена, но не го направи. Предполагаше, че все пак възрастта на Бес Трийт — не по-малко от трийсет години, й даваше по-голяма устойчивост за подобни изпитания. Така, както и опитът й, придобит след всичките години, през които бе помагала на брат си. Но това, което й каза Бес Трийт, й се стори по-страшно от самия дявол и тя го сподели с Норт, докато очакваха в салона раждането на бебето.
— Наистина ли е толкова ужасно? — попита тя. Говореше тихо. Последното, което искаше, бе Евелин и Алис да я чуят. В момента с тях се занимаваше Оуен, който всячески се стараеше да ги развеселява.