— Да — отвърна лаконично Норт.
Това привлече вниманието й незабавно. Тя сграбчи ръката му и я разтърси.
— Хайде, Норт, откъде знаеш за раждането на бебета?
— Помогнах на една жена да роди сред Португалските планини. Току-що бяха убили съпруга й и това беше предизвикало преждевременни контракции. Моите момчета издигнаха една палатка и аз… е, аз се опитах да и помогна.
— Какво стана?
— Момченцето се роди мъртво. Тя умря малко по-късно.
— Но защо?
— Опитваше се да роди детето в продължение на почти два дена и се беше изтощила страшно. Съпругът й беше мъртъв. Бебето също умря. Тази жена просто нямаше желание да живее.
В този момент Норт си даде сметка какво й е наговорил, защото Каролайн бе пребледняла като платно. Той я целуна и я прегърна.
— Скъпа, проявих се като истински глупак. Не е нужно да се сравняваш с нещастната жена. Когато забременееш, аз ще бъда непрекъснато до теб, а и доктор Трийт също ще те наблюдава. Да, понякога раждането на новия живот се превръща в трагедия, но това не се отнася за теб, Каролайн. Няма да го допусна. Опипах добре корема ти, а и един-два пъти те огледах внимателно, но не със сладострастни цели. Бедрата и тазът ти са достатъчно широки, за да износиш толкова бебета, колкото пожелаеш.
Около обяд Бес Трийт се появи в салона с момиченцето в ръце и обяви:
— Вижте какво здраво ангелче. Мери Патриша иска да я нарече Елинор. На леля ти, Каролайн.
— О — успя да възкликне само младата жена и, за учудване на Норт, избухна в сълзи.
Малката Елинор спеше спокойно в люлката си край леглото на своята майка. Оуен се бе върнал в Скрилейди Хол, след като се бе погрижил Алис да изпие чашата топло мляко, приготвено й от мисис Мейхю. В компанията на Флаш Сейвърн Бенет Пенроуз пътуваше към Хънимийд Манър и мистър Фолкс носеше писмо, в което Норт го молеше да хване здраво Бенет и да направи мъж от него. Впрочем лорд Чилтън бе убеден, че тази задача не можеше да бъде осъществена от когото и да било. Но пък, доколкото познаваше Фолкс, той се мислеше за по-висш от всички останали земни създания. И следователно нямаше да се откаже от това предизвикателство, от тази възможност — да стъпче някого другиго в калта, след като той самият беше смачкан така здраво.
Норт беше застанал до камината с кръстосани пред гърдите ръце.
— Нямах възможност по-рано да ти кажа всичко това — каза на Каролайн той.
— Мислиш ли, че Бенет ще остане при Роланд Фолкс в Хънимийд Манър?
— Няма къде другаде да отиде. Помолих Фолкс да му плаща за работата. Помолих го също така да научи оня глупак как да залага, за да не губи всичко припечелено. Споменах и за това, че вечното хленчене на Бенет е доста отегчително и че не е зле да го окуражи, за да престане с тези прояви.
Младата жена се разсмя.
— О, Норт, помислил си за всичко.
Той отново почувства като че нещо дълбоко в него се размърда и започна да нараства. Нейните думи и красивата й усмивка ставаха причина това нещо да го облива целия като гореща вълна, все повече и повече, да го кара да иска да се усмихва и да се смее, и да я целува, докато устните му изтръпнат.
— Ще видим, времето ще покаже — отвърна той, като се стараеше гласът му да не звучи развълнувано, но очевидно не успя. — Нека сега ти разкажа за Триджийгъл и Полгрейн. В началото не смееха да ме погледнат в очите, като че виждаха в мое лице своя палач. Директно ги попитах дали желаят да останат. Триджийгъл каза, че нямал представа за постъпката на Кум. Според него скалъпеното писмо наистина минавало всякаква граница. Все пак идеята за чудовищната глава през първата ни брачна нощ донякъде му допадала, но Ким би трябвало да знае, че тия неща не биха имали ефект върху теб, защото си била прекалено упорита и инат. Каза, че аргументите и логиката били единствените оръжия, подходящи за добронамерените мъже. Според Полгрейн навярно Кум е онзи, сложил нещо в супата от говежди опашки. После ги попитах дали Кум се е държал по същия начин, когато баща ми се е оженил за майка ми. Двамата не отрекоха опасенията ми. Това ме накара да се запитам дали Кум още като младеж не е взел участие в продължаването на завета, според който мъжете от рода Найтингейл рано или късно ще бъдат предадени от жените си. Та, както виждаш, говорих с тях. Утре трябва да ми кажат как желаят да постъпят — дали ще останат тук и ще се отнасят с теб така, както би трябвало, или ще се оттеглят в някоя спретната къщичка край Ланд Енд и ще се научат да ловят риба.
Норт спря да говори, очаквайки, че Каролайн ще каже нещо. Но тя стоеше безмълвна в стола си и абсолютно неподвижна. Нещо, което не беше характерно за нея. Не помръдваха дори ръцете й.