— Тук грешиш. Един мъж винаги забелязва усилията, които полага една жена, за да му се хареса. Можеш да ми вярваш. Ако сега скъсиш полата си само с два-три сантиметра, веднага ще подуша какво става, също като най-добрата от моите хрътки.
Младата жена се разсмя и се притисна към него. Той я целуна по шията и я попита:
— А Алис?
Каролайн не отговори веднага. Малката не беше добре и това продължаваше вече около седмица. Когато самата тя почувства за първи път, че стомахът й не е наред, се сети за супата от говежди опашки. Сега отново усети, че й се повдига и затвори очи.
— Каролайн?
— Алис ли? Малко се тревожа за нея и знам, че доктор Трийт също не е спокоен. Тя е невероятно слаба и дребна. Ще я задържа тук известно време и след раждането на бебето. Не искам да рискувам.
— В такъв случай мисля, че Мери Патриша и Евелин също трябва да останат. Не е редно Алис да се чувства самотна. Защо не поговориш с тях двете, за да разбереш какво мислят за твоята идея? Бебето на Алис не трябваше ли да се роди след около месец?
— Там някъде. Идеята ти е добра, Норт. Но не забравяй Оуен. Той е тук по-често, отколкото в Скрилейди Хол.
— Нали не мислиш, че това се дължи единствено на добрите кулинарни способности на Полгрейн?
Каролайн го погледна дяволито.
— Не, по-скоро е впечатлен от Алис. Оуен е пораснал най-после.
Норт я притисна към себе си, като движеше големите си длани нагоре надолу по гърба й. Целуна я по шията, вдигна гъстите и коси и замасажира врата и раменете й. После каза, стопляйки с дъха си ухото й:
— Кога ще ми кажеш за бебето, Каролайн?
Тя замря под ръцете му.
— Чие бебе?
— Моето бебе. Нашето бебе.
— О, Боже!
— Това е нормалният резултат от дейността, на която и двамата се наслаждаваме доста невъздържано.
— Сигурен ли си?
— Не, не съм абсолютно сигурен, но просто те наблюдавам. Напоследък ти не се чувстваше добре, а вчера, към три следобед, лицето ти направо позеленя. Кога беше последната ти менструация?
Тя завря лице в рамото му.
— Доста отдавна.
— Опитай се да бъдеш малко по-точна.
Тя поклати глава.
— Толкова много неща се случиха, че не обърнах кой знае какво внимание на това. Може би преди около месец и половина?
— Напълно е възможно. Да, в такъв случай не греша в изчисленията си.
— Ще имам бебе, наистина ли?
— Така мисля.
— Радваш ли се, Норт?
— Как си чувстваш корема в този момент?
— Чудесно.
Той я вдигна на ръце и се завъртя с нея из стаята, танцувайки валс.
Триджийгъл чу смеха им от коридора в западното крило на Маунт Хок. Беше все така намръщен, когато почука на вратата на господарската спалня, за да им съобщи, че Флаш Сейвъри е дошъл да се види с Негово височество.
— Каролайн — каза Норт, — слушаш ли ме? Защо не пожела да поговориш с доктор Трийт, когато беше тук?
Тя вдигна рамене, без да го погледне в очите.
— Боже мой, ти си смутена?
— Моята Каролайн е смутена от един лекар?
Тя го възнагради с една от най-очарователните си усмивки.
— За втори път ме наричаш „твоята Каролайн“.
— Не, казах „моята Каролайн“. Е, да помоля ли доктор Трийт да дойде и да те види?
— Не още, Норт, моля ти се. Още не съм готова. Ти си единственият мъж, който, ъ-ъ, знаеш много добре какво имам предвид.
— Той е лекар, Каролайн. Той помогна и на Мери Патриша, и на Евелин. Пет пари не дава за това, че и двете са красиви и млади.
— Вероятно е така, но ми дай още малко време, Норт.
— Хубава работа, Каролайн, той сигурно би могъл да ти бъде баща. Сигурно не би имала нищо против да те прегледа, ако Бес Трийт бъде с вас?
— Дай ми само още малко време да свикна с всичко това. Чувствам се странно, Норт, разбери ме.
Той я бе нарекъл „своята Каролайн“. „Не — усмихна се сама на себе си тя, — «моята Каролайн».“ Струваше й се, че никога в живота си не се бе чувствала по-щастлива.
Това усещане продължи до следобеда на следващия ден.
Кум сякаш се бе изпарил във въздуха.
След като бе напуснал Маунт Хок в деня, в който Норт го бе уволнил, бил в Гунбел, в странноприемницата на мисис Фрийли, и там бил потънал в дълбоко мълчание. Пред никого не дал обяснение защо бе на пуснал Маунт Хок, след като бе прекарал там повече години, отколкото можеше да си спомни някой от местните жители. После старият слуга просто изчезнал. Това бе всичко, което успя да научи Норт.
Мисис Фрийли дойде в Маунт Хок, за да поговори насаме с господаря на имението. Единственото, което Норт каза на Каролайн, бе, че мисис Фрийли не била виждала Кум от два дена. Отишла в стаята му и открила, че си е тръгнал. Не й дължал никакви пари, защото бил платил за цял месец.