Тя продължи да обяснява, вече само на Каролайн.
— Преди известно време направих спонтанен аборт, но сега се чувствам прекрасно А и, както вече казах, Маркъс е решителен човек.
— Опитвам се като грешен дявол — прекъсна съпругата си Маркъс, прекарвайки разсеяно ръка през косите си. — Всекидневно се опитвам да я оплодя, с изключение на времето, когато пътуваме, разбира се. Херцогинята обожава огромните карети. Начинът, но който се люшкат и подскачат, я правят още по-развратна. Не ме оставя и секунда на мира. Още след първия ден от пътуването ни бях принуден да яздя навън, за да възвърна силите и равновесието си. Странно, но открих, че рядко се сещам за бебе, когато я…
— Предостатъчно, Маркъс — прекъсна го Херцогинята, невъзмутима и сдържана като някоя шейсетгодишна матрона. — Притесняваш ме. Знам, че го правиш с удоволствие и го правиш наистина много добре, вече съм ти казвала многократно. Но ще трябва да си сдържаш малко устата или ти се пише лошо, когато останем насаме.
Каролайн се изсмя — не можа да се сдържи, — защото огромният тъмнокос мъж се хилеше на съпругата си като някой комарджия, държащ печелившата карта в ръката си.
Той се обърна към домакинята.
— Сигурен съм, че не можеш да си я представиш да върши друго, освен да стои тук с деликатна чашка чай в изящните си бели ръчички. Да, гледаш я и виждаш едно спокойно създание, което не повишава глас по-високо от подгъва на полата си, което повдига едва забележимо едната си вежда и кара цялата прислуга да търчи като луда, за да я направи щастлива. Но ако знаеш как ми крещи! Веднъж хвърли едно испанско седло отгоре ми и ме удари с поводите така, че загубих съзнание. На всичкото отгоре ме наложи с ботите си за езда и…
— Маркъс! — Този път гласът на Херцогинята не звучеше толкова невъзмутимо. — Ще си сложиш ли спирачки на езика, поне докато не се опознаем по-добре с Каролайн? Създаваш й доста странна представа за мен.
Норт остави върху масата гарафата с бренди.
— Каролайн, скъпа, много бързо ще свикнеш с Маркъс. Колкото до Херцогинята, открих, че тя може да бъде също толкова добър приятел, колкото и Маркъс. Разбира се, тя не е толкова скандална, тъй като е дама, а не някой полуумен разгонен коч.
— Може ли да запазя за себе си и прекрасните определения? — попита Маркъс и удари приятеля си по рамото.
— Твои са, щом ти харесват, само се откажи от „разгонен“.
— Какво ще кажеш, Херцогиньо? — обърна се към съпругата си графът.
— Коч не е точно животното, което аз бих избрала, но не е лошо. По това разбирам, че Норт те познава доста добре.
— Аз мисля, че Норт е Бог — каза Каролайн. — След като Маркъс е най-добрият му приятел, тогава трябва да го издигнем над коч. Какво ще кажете за пантера?
— По твоята логика, Каролайн, ще бъда във възможно най-близки отношения с него.
— Звучи много романтично: дяволски мъж — обади се Херцогинята — На какво прилича това, Каролайн? Никакви дяволи. Значи вярваш, че Норт е Бог, така ли?
Каролайн погледна към съпруга си. Чувствата, които изпитваше към него, блестяха в очите й.
— Той е най-добрият мъж, а аз съм най-щастливата жена, че го открих в онази забутана страноприемница в Дорчестър.
— От всичко това на човек направо може да му се повдигне — отбеляза графът. — Бих предпочел да науча нещо повече за неприятностите, които имате напоследък, отколкото да ставам слушател на романтични брътвежи.
— Той е прав — подкрепи го Норт. — Каролайн, разказах на Маркъс само за малка част от нашите проблеми.
— Каза ли му за леля ми и за Кум?
Той кимна.
— Дължа му живота си, Каролайн, така че мога да му вярвам. Освен това мозъкът му чатка. Не по-малко дяволски е от дяволския или от мозъка на този, дето бил в най-близки отношения с дявола — така че той може да види нещо, което е убягнало на нас. Колкото до Херцогинята, на нея умът й също е остър като бръснач.
Норт забеляза уплахата в погледа на жена си и я притисна към себе си, целувайки косите й.
— Ще се справим с това — рече той. — Ще се справим.
Каролайн беше настинала и се чувстваше ужасно. Гърлото й беше възпалено, в един миг се потеше като пор, в следващия трепереше от студ. Всяка костица в тялото й я болеше. Норт я накара да пие една от лечебните отвари на Полгрейн и после й нареди да почива. Херцогинята имаше разрешение да я посещава само при условие, че стои на безопасно разстояние.
— Съжалявам, че си болна, Каролайн. Може би е от рязката промяна на времето. Поне така ми каза Маркъс и ме предупреди, че ако аз също се разболея, ще си отнеса боя. Казах му, че ще му отвърна със същото дори само ако кихне, а той ми се усмихна с типичния си гаднярско-очарователен начин и ме апострофира, че никога не се бил разболявал. Държа се доста нафукано. Истинско съкровище е моят съпруг.