Чувствайки се не така отпаднала след изпиването на горчивата отвара, Каролайн каза:
— Харесвам съпруга ти, Херцогиньо. Има право да се държи високомерно, щом Норт е най-добрият му приятел. А Норт е съвършен, това е абсолютната истина.
Херцогинята се усмихна, а пръстите й лекичко навиваха и развиваха крайчето на меката й вълнена виненочервена рокля.
— Чух Норт да казва на Маркъс, че според неговите предци крал Марк бил погребан тук, а не във Фой, естествено — с пословични богатства. А какво ще кажеш за Тристан и Изолда, влюбените, които го предали? Вярно ли е, че сте имали дневник на тази тема?
И така Каролайн й разказа за мъжете от рода Найтингейл и за двете им наследства — едното, което било проклятието им да имат неверни съпруги, и другото — приказката за богатството на крал Марк, заровено заедно с него през шести век тук, в земите на рода Найтингейл, вероятно в някоя могила. Кой ли би могъл обаче да открие в коя по-точно?
Тогава Херцогинята й разказа за съкровището на рода Уиндъм.
— Крал Хенри Осми — повтори Каролайн. — Това е по-смайващо, струва ми се, от възможността да намеря доказателства, че бедният крал Марк почива някъде тук.
— Не съм сигурна — отвърна Херцогинята. — Хенри Осми е живял само преди три века, а крал Марк — преди повече от хиляда години. Впечатляващо, Каролайн, наистина впечатляващо!
— Лично аз съм на мнение, че всичко това е родено от болните умове на предците на Норт — всички до един заклети женомразци, като се почне от прадядо му.
— Любопитна съм да чуя нещо повече — помоли Херцогинята и Каролайн започна да говори.
— Хм — промърмори внимателната слушателка след един час. — Нека обединим усилията си. Две дами, струва ми се, имат много по-големи шансове за успех от двама пламенни джентълмени, които по-скоро си блъскат главите, вместо да мислят с тях.
— Това — обади се от вратата графът — ми звучи като обида.
— Съгласен съм с тебе. — Норт тъкмо влизаше в стаята. — Жена ми обаче изглежда достатъчно добре, за да може да ми се усмихне. Тази отвратителна отвара май все още действа?
Каролайн усещаше съзнанието си замъглено, но Норт имаше толкова свеж вид, разрошен от вятъра и ездата в студения есенен следобед, че тя усети прилив на енергия и му се усмихна.
— Чувствам се прекрасно.
— Погледът на жена ти, Норт, говори недвусмислено, че е сляпо влюбена в теб. Ако това е така, оказва се, че си по-умен, отколкото те мислех.
— Точно говорехме за крал Марк и за вероятността съкровището му да се намира в земите на рода Найтингейл — каза Херцогинята. — Какво мислиш за това, Норт?
— А? О, съжалявам, Херцогиньо. Каква ме питаше?
Маркъс го мушна в ребрата с лакът.
— Моят приятел точно си мислеше как ще съобщи на целия свят, че е богоизбран и е над всички човеци. Който се съмнява, нека само да попита жена му. Значи той ти харесва, така ли, Каролайн?
— Да — отвърна простичко тя, все така усмихвайки се на съпруга си.
Херцогинята решително се изправи и оправи роклята си.
— Струва ми се, че е време Каролайн да си почине. Маркъс, иска ми се да поговорим. Насаме.
С нещастна физиономия графът подаде ръка на жена си.
— Страхувам се, че ще повика нашата карета и че ще ме насили да…
Тя го сръга в корема.
— Открих — обади се Каролайн, че шалчетата на Норт вършат чудесна работа, когато трябва да го подчиня на волята си. Поне така беше единственият път, когато ме остави да ги използвам.
— Как? — незабавно се заинтересува Херцогинята, а едната й изящна вежда се вдигна нагоре.
Каролайн почервеня до корените на косите си, ядосана, че сама си вкара автогол. Норт се разсмя и рече:
— Е, миличка, няма ли да кажеш на Херцогинята какво направи с тези шалчета?
— Ще й кажа, когато останем само двете — отвърна Каролайн и кихна с фалшива кихавица.
Бузите и бяха горяха. Гръм и мълния да тръшнат тази проклета настинка!
Следобед на следващия ден Херцогинята заяви на всеослушание:
— Снощи прочетох целия дневник.
— Нейна милост великодушно ми позволи да си почивам — вметна графът и забоде голямо парче месо от прекрасно опечената от Полгрейн дива патица с малки портокалена.
— Това, което ме изненадва най-много — продължи Херцогинята, — е, че този негодник наистина го направи. Спа като някой чревоугодник, току-що погълнал коледната вечеря. Във всеки случай дневникът хвърли светлина по доста въпроси.