Предпазливо разположи листа върху леглото. Не беше любовно писмо. Не беше и някаква търговска квитанция или пък списък с домашни сметки.
Това писмо заплашваше получателя си с убийство. Беше написано през 1726 година от виконт Чилтън — прадядото на Норт, до някакъв човек, наречен Грифин Черното мастило беше избледняло и на много места текстът се четеше трудно, но посланието звучеше достатъчно ясно и недвусмислено:
Грифин, стой далеч от жена ми или ще промуша с меча си черното ти сърце.
„Д.“ означаваше Донигър. Да, нямаше съмнение, беше от прадядото на Норт. Донигър Найтингейл беше странно име, не можеше да го забрави.
Кой обаче беше този Грифин? И какво правеше това писмо в скъсените с трион, украсени с дърворезба колони на леглото?
Тя приглади листа с длан и се втурна надолу към кръчмата, дишайки тежко.
— Миличка, какво ви стана? — разтревожено я понита мисис Фрийли.
— Няма да повярвате! Открих това, скрито в една от колоните на леглото. Вижте само, наистина е смайващо и, предполагам, че от него тръгва митът за изневярата в рода Найтингейл.
Мисис Фрийли я поведе към кухнята и двете разгънаха листа върху кухненската маса.
— А, Грифин — изведнъж си спомни ханджийката. — Моята баба ми е разказвала за него.
Каролайн за пореден път почувства изумление от невероятно дълготрайната и услужлива памет на корнуолците. Мисис Фрийли сигурно без особени усилия щеше да се сети и за другите имена на този Грифин.
— Кой е бил той?
— Много дива личност, ако се вярва на това, което е достигнало до нас. Бил изключително красив младеж, без никакви грижи на плещите и с прекалено много пари от баща си. Прелъстил повече дами от самия Казанова. От това писмо излиза, че той е украсил с рога и прадядото на Негово височество. Знаете ли, спомних си, че след този случаи той напуснал Корнуол и никога повече не се върнал. Вероятно е отишъл в Лондон, за да прелъстява дамите от висшето общество. Излиза, че е оставил жената на Донигър Найтингейл да се оправя със съпруга си и тогава тя умряла. Не мога обаче да си обясня защо това старо писмо е било натъпкано в колоната на някакво си легло.
— Откъде е купено това легло?
— Това мога лесно да открия, милейди. Вие си пийте чая, а аз ще прегледам дневниците. Мама записваше в тях всичко, с което снабдяваше странноприемницата. Не може да не е отбелязала откъде е взела леглото.
Каролайн се чувстваше едновременно възбудена и депресирана. По всичко личеше, че прабабата на Норт, щастливо усмихнатата млада дама, чийто портрет сега украсяваше огромната стена в подножието на стълбището, действително бе изневерила на съпруга си. А на Каролайн никак не и се искаше това да е истина.
Когато мисис Фрийли и съобщи, че леглото е било купено от семейство Грифин, гостенката й ни най-малко не бе изненадана. Изглежда въпросната фамилия дочакала доста тежки времена, тъй като синовете се занимавали с хазарт и жени. През осемдесетте години на миналия век разпродали всичко и заминали да живеят в Колониите.
— Мама е писала в счетоводната си книга, че са отишли в Бостън, където имали роднини.
Значи наистина една от съпругите Найтингейл бе изневерила на мъжа си. Каролайн беше дълбоко потисната, защото всъщност тя бе инициаторът на цялото това разследване.
Тази нощ, когато се сгуши в Норт, тя му каза:
— Прочетох всичко, написано в дневника от прадядо ти. Никъде не е споменал името Грифин. Ако го е убил, вероятно е заровил тялото му на такова място, че никой никога не го е открил. А прабаба ти е умряла само месец след като той напуснал местността. Каква трагедия.
Норт мълча доста дълго време.
— Знаеш ли, мисля да напиша писмо до семейство Грифин в Колониите. Нали каза, че според мисис Фрийли те заминали да живеят в Бостън?
Младата жена кимна, без да отделя глава от рамото му, вдъхна дълбоко аромата на тялото му и забрави за всичко друго.
— Ти наистина ми показваш рая, Каролайн — възкликна след известно време Норт, когато беше способен отново да говори.
— Никога не забравяй това, Норт Найтингейл — отвърна тя, ухапа го но брадичката и после въздъхна дълбоко. — Иска ми се нашето наследство от крал Марк да бъде също така истинско, както наследството на рода Уиндъм. Само си помисли — те открили някакви стари книги със странни знаци и успели да разгадаят всичко това и да намерят съкровището.
— Съжалявам, скъпа моя, но в нашия случай става дума само за откачени словоизлияния, родени от разбити мъжки сърца.
— Какъв мил начин да говориш за прадедите си. Искрено се надявах, че прабабата не е предала съпруга си. Но вече май няма съмнение по този въпрос.