Каролайн се вмъкна в стаята и тръгна между дървените маси. Внезапно глъчката започна да утихва. Всички мъже бяха вперили поглед в нея, след което един от тях рече:
— Кво’й туй, Маки?
— Ами, трябва да й птиченце, дошло да си поиграй с нас. Клори нема да има нищо напротив двете да си ни подилят. Птиченце, ела тук и ще ти дадем хубаво тъмно пиво и ши ти доставим удоволствие.
Младата жена дори не погледна към тях, а продължи да се движи към собственика, който все така беседваше със самотния човек.
Някаква ръка я хвана за полата.
— Ей, сладурче, закъде си се разбързала? Маки тук иска да ти даде да си пийнеш направо от бирата в неговата халба. А?
Тя обърна бавно глава. Не беше ни най-малко изплашена. Това със сигурност бяха работници, дошли да прекарат една вечер в компания на чаша, както повечето от арендаторите на чифлиците, принадлежащи на Хънимийд. Тя им се усмихна приятелски.
— Не, благодаря, мистър Маки. Трябва да поговоря със собственика, мистър Тюксбъри.
— Чу ли бе, нарече те „мистър“, кат’ че си някоя важна клечка.
— Ам’ чи важна клечка съм си, глупако. Ей, миличка, искаш да говориш със стария Тюксбъри, така ли? О, т’ва са само приказки, нали, Уолт? Само ще си загубиш времето, миличка, от него няма да получиш нищо.
— Не искам да получавам нищо, сър. Моля ви, пуснете роклята ми.
Мистър Тюксбъри най-после вдигна поглед. Уолт обаче не я пускаше. Каролайн постоя нерешително за момент, после вдигна рамене, погледна снизходително Уолт и Маки, вдигна халбата и изпи на един дъх това, което имаше в нея. Силната бира изгори гърлото и стомаха й. Очите й като че щяха да изскочат и тя се закашля.
— О, Боже, какво е това нещо? Вътрешностите ми се чудят дали да пламнат или да замръзнат.
Мъжете гръмко се засмяха, удряйки по масата с чашите си.
— Още една бира за женичката! Ей, Клори, донеси още една за наш’та приятелка.
— Не, благодаря.
Това беше предостатъчно. Маки, за първи път от десет години истински очарован от някоя жена, я дръпна да седне в скута му.
— Никога досега не съм виждал таквоз дребосъче кат’ тебе да изпие цяла пинта! Дай ми една целувка, миличка.
Каролайн се намръщи, забелязала замаяния от алкохола поглед на мъжа, кичурчетата косми по брадата му, които бе пропуснал да избръсне. До ноздрите и достигна мирисът на конюшня, пропит в дрехите и тялото на човека.
— Мистър Маки, трябва да ме пуснете да стана. Благодаря за бирата, но повече не ми се пие. Всъщност предполагам, че никога повече не бих искала да я опитам отново. Чуйте ме сега, брат ми лежи болен горе и трябва да намеря лекар. Ще ми помогнете ли?
— Брат ти оня дребният ли е, със слабохарактерната брадичка и лукавия вид? — попита другият мъж на масата — Уолт, като се наведе към нея.
— Да, казва се Оуен. Къде мога да намеря лекар? Страшно се притеснявам за него.
Мистър Тюксбъри остави събеседника си и се запъти към тях. Не изглеждаше особено доволен. „Поне, мислеше си младата жена, ще ми помогне да се отърва от тези досадници.“ Собственикът на страноприемницата почти извика в ухото й:
— Мис Смит, какви са тези приказки, че брат ви бил болен? Така ли е, госпожичке, този господин, ваш брат ли бил? Не съм повярвал и за миг, че е така. Това трябва да е някой млад джентълмен, когото скубеш най-безсрамно. Остави я да си върви, Маки, прекалено печена е за теб и Уолт, както и за всички тук. Не ще и дума, хитра е. Проститутка, дошла да върши мръсния си бизнес под моя покрив! Няма да се учудя, ако е замъкнала бедния младеж горе, за да му вземе всичките пари, а сега ми се преструва, че бил болен. Отровихте ли го, мис Смит?
Въпросът му я свари съвсем неподготвена. Мислеше я за проститутка? За безсрамница? Умът й отказа да асимилира всичко това.
— Недей да се пениш, Тюкс. Малката не ти е сторила нищо, нито пък на някой друг от компанията. Момчето сигурно й е брат. Слушай, Тюкс, момичето си е на място, ами оня, брат й не е стока.
— Чуй ме, Маки, тя не е нищо…
— Добри ми Тюксбъри, за какво е всичко това? — попита господинът, който седеше сам край огнището. Гласът му беше спокоен и дълбок и звучеше леко развеселено, а видът му съвсем не бе неприятен за окото.