Каролайн с погнуса издърпа меча от тялото й. После погледна към Кум, който пребледнял и потен местеше поглед ту върху нея, ту върху мъртвата.
— Толкова се радвам, че не ти си сложил приспивателното в чая ми, Кум. Рамото ти кърви. Трябва да те измъкнем отново горе.
— Положението не е чак толкова зле — каза той, опитвайки се да се владее. — Успях да сляза дотук, но се страхувах, че може да бъде късно. Тя беше толкова силна… Какво е това помещение?
— Тук е скрито съкровището на крал Марк, поне така предполагам.
Кум я изгледа, без да отговори.
— Ела — рече младата жена. — Искам да видиш нещо.
— Но първо трябва да ти кажа…
— Да ми кажеш какво, Кум?
Той я изгледа с някакъв странен, безпомощен поглед, пристъпи крачка към нея и бавно се свлече на пясъка Отвори очи само за миг и тя видя мъката, която му причиняваше това.
— Триджийгъл — прошепна той. — Триджийгъл.
Тридесет и девета глава
Когато се измъкна през отвора на пещерата, Каролайн откри полюляващото се въже, което бе използвал Кум. Откъде го беше взел? После го позна. С това въже бяха вързани ръцете и краката й. Той просто беше съединил двата края.
Вятърът беше силен и развя пелерината и косите на Каролайн. Тя си пое дълбоко въздух и започна да се изкачва. Сега трябваше да спаси Кум. Беше превързала рамото му с ивици плат, които бе откъснала от наметалото на убитата. Беше го загърнала, доколкото можеше, за да го предпази от студа. След като бе произнесъл името „Триджийгъл“, той бе изгубил съзнание.
Триджийгъл? Нима той я беше упоил? Навярно беше така. Очевидно той беше оставил и бележката в стаята й. Дали пак той се бе опитал да я убие, опъвайки онази тел?
Тя се изкачваше бавно нагоре. Налагаше да се бори с яростния пристъп на вятъра, който я шибаше по лицето с фини ситни пръски от морето. Каролайн погледна нагоре. Стори й се, че има още цяла миля до върха.
Ръцете й трепереха от усилието. Кръвта по дланите й й помагаше да се държи по-здраво. Спря за момент, за да си поеме дъх, и се усмихна, притиснала лице към голата скала. Беше победила.
Точно в този миг чу вика му.
— Каролайн!
Усетила нов пристъп на енергия, тя се заизкачва отново, без да се колебае, без да си почива, без да усеща повече болката в дланите си. Изпълнена бе единствено с желанието да го види, да се притисне към него.
Ръцете му се вкопчиха в раменете й и той я издърпа върху скалата. Изправи я на крака пред себе си, без да я пуска, и впери поглед в нея.
— Мислех, че си мъртва — рече задавено той. Не бих могъл да преживея това, Каролайн. Не знаех какво да мисля, когато прочетох бележката, оставена ми от Кум. Пишеше ми само да отида колкото може по-бързо до Сейнт Агнес Хед.
Тя се притисна в Норт и зарови лице в гърдите му.
— Трябва да измъкнем оттам Кум. Опита се да ме спаси и е ранен.
— Къде е?
— Не мисля, че ще ми повярваш, Норт, но открих съкровището на крал Марк. Но точно сега това не е най-важното. Има нещо от по-голямо значение. Преди да загуби съзнание, Кум произнесе името на Триджийгъл.
— Дявол да го вземе! Не мога да повярвам в това. — Внезапно гласът на Триджийгъл прозвуча точно зад тях. Беше напрегнат, тих и изпълнен с гняв.
— Ти, проклета кучко, имаш повече късмет, отколкото което и да е човешко същество. С това обаче вече е свършено и най-после ще имаме мира.
Той се приближаваше към тях. Каролайн забеляза Рафаел Карстеърс, който лежеше в безсъзнание на около два метра от тях.
Норт бавно застана пред съпругата си.
— Слушай, Триджийгъл. Прав си, с това вече е свършено.
Каролайн заговори бавно, със съзнанието, че иска да я чуе не само старият слуга, а и Норт.
— Убих Бес Трийт. Знаеше ли, че тя е луда, Триджийгъл? И че за малко да убие Кум? Знаеше ли, че тя е убила всички онези жени? Знаеше ли за греховната й страст към брат й, доктор Трийт?
Норт я гледаше така втрещено, както преди час тя самата се бе втренчила в Бес Трийт, невярваща, че тя бе злодейката, дошла да убие и нея.
Без да й обръща внимание, Триджийгъл каза:
— Кум си го заслужаваше — опита се да се намеси, когато разбра какво става. Не искаше да ме послуша. Ако бях тук, щях аз да го убия. Обясних му какво става, помолих го да ми помогне да отървем Маунт Хок от теб, а той ме гледаше, шокиран, че говоря подобни неща. Нарече ме луд, точно както вие мислете, че Бес Трийт е луда. Тя беше напълно нормална, точно като мен. Беше убила всички онези жалки мръсници, но се провали с теб. Аз ще довърша започнатото от нея.
Бушуващият вятър бе залепил гъстите му бели коси по челото. Той стоеше, висок и горд, а черното наметало се вееше около тялото му. Приличаше на Ангела на отмъщението.