— Защо? — попита Каролайн и застана до Норт.
Усети, че той настръхна, но не погледна към него.
— Защо искаш да ме убиеш, Триджийгъл? Какво съм ти сторила?
— Защото взе скъпото ми момченце и го промени.
Трябваха й няколко секунди, за да разбере, че става дума за Норт.
— А сега тук е и онази повлекана майка му с ненормалната си дъщеря. И всичко това е твое дело, Каролайн. Колко неприятна картинка е само онази Мари, гледа с празен поглед като някоя кукла, а майка й претендира, че в жилите й течала кръвта Найтингейл. Това е отвратително и ще се погрижа скоро тя отново да се озове далеч оттук.
— Но тя е пълно копие на Норт! — възкликна Каролайн. — Нейната ненормалност се дължи на нещастна случайност.
— Никаква случайност. Това е резултат на кръвта на любовника на майка й, не на рода Найтингейл. Когато дядото на Негово височество я посети, той разбра, че е предала съпруга си. Затова той направи нужното, за да е сигурен, че тя ще остане далеч завинаги, за да скрие от света своето падение и коварство.
Норт се обади толкова тихо, че вятърът почти го заглушаваше:
— Триджийгъл, помогнал ли си на Бес Трийт да убие всички тези жени?
— Естествено че не, милорд! Не съм такъв човек. Тя може би е наистина малко луда, но само от време на време, когато бъде предизвикана. Силната й вярна любов към брат й я е докарала до това състояние.
— Как откри, че тя е убийцата?
— Видях я, когато влезе в стаята на Кум в странноприемницата на мисис Фрийли. Бях я проследил. Видях я как увива окървавения нож в ризата. Казах й, че искам да ви видя мъртва, милейди, и тя отвърна, че вече е дошъл вашият ред, защото в най-скоро време сте щяла да се влюбите в брат й, подобно на останалите жени. Изявих желание да й помогна. Трябваше обаче да изчакаме благоприятен момент. За голямо мое съжаление се отървахте невредима от опънатата жица. Ако тогава планът ни бе успял, всичко това нямаше да бъде необходимо. Доста трябваше да почакаме, защото Негово височество осигуряваше достатъчно хора край вас, които да ви пазят. Но най-после дойде тази нощ. Тя беше наистина идеална за осъществяване на плановете ни. Двамата с Бес ви увихме в едно наметало и ви докарахме тук. Тя обаче трябваше да си тръгне, защото любимият й брат я очакваше, така че аз ви завързах, но очевидно — не достатъчно здраво. Нямах причина да стоя повече тук, защото тя желаеше лично да ви убие, със собствените си ръце. Каза, че това е нейна привилегия и нейно задължение, затова аз се върнах в Маунт Хок. Там обаче ме очакваше Кум и аз разбрах, че той подозира нещо. Не му казах нищо, но той започна да кърши ръце и да се тревожи, защото открил, че ви няма в Маунт Хок. Тогава му разкрих всичко, опитах се да му обясня, но той не искаше и да ме чуе. Дори му казах за Бес Трийт и че тя щеше да се погрижи за вас. Той пребледня, страхливият му старец, и после ме удари по главата. Когато дойдох на себе си, него го нямаше. Очевидно беше тръгнал да ви спасява. Бях сигурен в това, както бях сигурен и че ще го накарам да си плати за това.
— Знаеш ли, че Нейно височество току-що е открила съкровището на крал Марк? — попита Норт. — Ей там долу, в една пещера в скалите.
— Това е безсрамна лъжа, милорд. Тя ви е научила как да лъжете. Не се опитвайте повече да отвличате вниманието ми. Ще я убия, макар и да не знам какво ще правя после, защото ще го направя пред вас и вие ще искате да си отмъстите.
Той вдигна пистолета. Норт се хвърли отгоре му, сграбчи ръката му и я изви надолу. Двамата мъже се търкулнаха на земята. Норт се бе оплел в гънките на широкото му наметало.
Каролайн се спусна към тях, спъна се във въжето и падна на колене, но успя да се подпре на длани. Грабна въжето и направи примка с него, като в същото време тичаше към мястото, където се бореха Норт и Триджийгъл. Двамата опасно се бяха приближили до ръба на скалата.
— Норт!
Той вече бе възседнал Триджийгъл и стовари юмрука си в устата му. С последен пристъп на сили Триджийгъл сви колене и удари господаря си в гърба. Той се преметна над главата на стария слуга, към ръба на скалата, като се търкаляше все по-бързо и по-бързо. Каролайн побягна след него, прескочи Триджийгъл, и се вкопчи в Норт. Хвана глезена му и успя да го задържи толкова, че да промуши крака му в примката. Опъна здраво, забила пети в земята, опитвайки се да намери солидна опора. Мъжът й обаче продължаваше да се плъзга към ръба на скалата. Тя извика с цяло гърло:
— Рафаел! Помогни ми, Рафаел!
Този, който издърпа Норт, обаче не беше Рафаел Карстеърс. Беше Триджийгъл. След като спаси господаря си, той погледна първо към него, после — към Каролайн.