Тя още не беше пристигнала в Гунбел. Лорд Чилтън знаеше, че трябва да мине първо оттам, най-малкото, за да разбере откъде да мине за Скрилейди Хол. Попита рибаря, който знаеше всичко за всички, и съдържателя на хана, мистър Фрийли, който в това отношение надминаваше дори рибаря. Никаква мис Дъруент-Джоунс.
Той въздъхна и отново възседна Реджи. Бяха му нужни само трийсет минути, за да стигне до Скрилейди Хол, точно край Тревелъс, на не повече от половин миля от морето.
В стабилната тухлена постройка насред имението, заобиколена от рози, жасмин и разцъфнали храсти, имаше трима слуги. Това беше красива къща, която сега, поне така предполагаше той, принадлежеше на Каролайн Дъруент-Джоунс.
Тя трябваше да дойде тук.
Посрещна го доктор Бенджамин Трийт, който развеждаше някакъв непознат господин из къщата.
— О, момчето ми, влизай. Какво правиш тук?
Норт само кимна. Все още не знаеше какво да отговори.
— Това е мистър Броугън, адвокат, дошъл да направи опне на всичко във връзка със завещанието.
— Разбирам — отвърна лорд Чилтън. — Кога очаквате да пристигне мис Дъруент-Джоунс, мистър Броугън?
Единственото, което показа изненадата на адвоката, беше примигването на големите му кафяви очи.
Погледът му се спря в някаква точка над лявото рамо на Норт, когато той рече:
— Не знаех, милорд, че сте близък със семейството. Точно така, съществуват някаква мис Дъруент-Джоунс и някой си мистър Пенроуз — очевидно от страна на съпруга, които са най-близките роднини на починалите и съответно — наследници. През последните пет години мистър Бенет Пенроуз живее в района. Разбира се, не бих могъл да кажа нищо повече в това отношение, преди да прочета завещанието пред въпросните две особи.
— Правилно — съгласи се Норт.
След това се обърна към доктор Трийт.
— Добре ли сте, сър?
— Да, но е трудно, Норт, много трудно. Нищо ново не сме научили, откакто замина за Лондон. Ти, впрочем, не отсъства много дълго.
— Върнах се по-рано, наистина. Предполагам, че вие сте писал на мис Дъруент-Джоунс в Хънимийд Манър, мистър Броугън?
И този път адвокатът не издаде учудването си.
— Да, преди няколко седмици. Не знам защо все още нямам отговор от нея, но може да се предположи, че ще пристигне скоро. Ако не дойде до края на седмицата ще й пиша отново. Човек не може да има пълно доверие на пощата.
— Може би сте прав.
— Познавате ли се с дамата, милорд?
— Да — отвърна Норт.
— Но как така? Нищо не разбирам, милорд.
— Историята е много заплетена, мистър Броугън. Защо да не почакаме пристигането на мис Дъруент-Джоунс?
Мисис Трибо, икономката, им поднесе чай и сладки във всекидневната. Разговорът беше приятен. Норт си тръгна след няколко минути, преди доктор Трийт и мистър Броугън да започнат да го разпитват как, по дяволите, се бе запознал с мис Дъруент-Джоунс, защо беше тук и какво искаше.
Очевидно когато пристигне, младата жена щеше да бъде посрещната от някакъв адвокат и от доктор Трийт. Не беше нужно Норт да остане, за да й съобщи, че някакъв ненормален бе убил леля й. Опитваше да убеди сам себе си, че е прав, но като че без особен успех.
Мис Дъруент-Джоунс обаче не дойде в Скрилейди Хол.
В десет часа следващата вечер Кум почука лекичко на вратата на библиотеката, където стоеше Норт. Влезе, изкашля се дискретно и се загледа над дясното рамо на господаря си, точно в мига, в който старият часовник над потъналата в полумрак камина удари за десети път.
— Какво има, Кум?
— Милорд, случи се нещо необикновено, нещо, на което не сме свикнали. Някаква млада дама иска да ви види. Страшно късно е и тя е в особено състояние. Мислех да й кажа да си обира крушите, когато тя извади пистолет, насочи го към мен и настоя да ви види.
Седма глава
Миг по-късно Норт изскочи от библиотеката и закрачи бързо по дългия тесен вестибюл.
Тя стоеше до входната врата, свела глава и отпуснала рамене. Единственият й куфар беше поставен на пода от лявата и страна. Беше наметната с пелерината си, която вече бе порядъчно измачкана и мръсна. Дебелите й плитки, навити около главата й, се бяха поразхлабили, така че по раменете й се виеха дълги кичурчета. В дясната й ръка висеше омразният пистолет.
В този момент тя вдигна очи. В тях имаше умора. Бяха пълни с дълбока болка и страх.
— Мис Дъруент-Джоунс! — той се спусна към нея.
— Съжалявам, толкова съжалявам!
Норт видя как младата жена преглътна с усилие. Тогава той протегна ръце, нещо, което не беше възнамерявал да прави, и тя се хвърли в обятията му. Няколко мига Каролайн остана неподвижна, опряла в гърдите му стиснатите си в юмруци длани. Пистолетът се плъзна от пръстите й и падна върху мраморния под на вестибюла. Тогава внезапно тя започна да хълца, силно и неконтролируемо, и цялото й тяло се разтресе. Беше рухнала. Вследствие на преживения шок от нейната борбеност и предизвикателство като че не бе останала и следа.