— О, Боже! — обади се Кум, — тя не ми каза това… Само насочи пистолета си срещу мен и изглеждаше напълно сериозна. Помислих я за луда, милорд.
— Това е наистина жалко — намеси се Триджийгъл. — Подобни новини биха могли да доведат една жена до истерия, което, убеждавам се, се среша доста по-често сред техния пол.
— Със сигурност тя ще се чувства по-щастлива в Скрилейди Хол — разсъждаваше Полгрейн. — Там има жени, които биха могли да се погрижат за нея и да я утешат. Освен това, чувал съм, че там храната е превъзходна.
— Няма как да не е по-добра от това, което й предложи — изръмжа Норт. — Господи, Полгрейн, ако бях те замерил с тази кифла, — непременно щях да те убия — беше твърда като камък. Така, достатъчно по този въпрос! Или ще започна да мисля, че сте трима съсухрени стари женомразци. Всъщност аз вече съм на това мнение. А сега чуйте какво ще ви кажа. Мис Дъруент-Джоунс е много млада. Ако не се беше запознала с мен, нямаше да има кой да й помогне. Тя е изтощена и се нуждае от добър сън. Късно е да я водя в Скрилейди Хол. Така че погрижи се за това, Триджийгъл, и престани да мърмориш под проклетия си нос.
— Разбира се, милорд — отвърна с достойнство Триджийгъл. — Мисля да приготвя Есенната стая.
— Тя е прекалено тъмна и прекалено студена — каза Норт, благодарен, че знае точно за коя стая ставаше дума. — Ако остане да спи там, младата дама може да получи възпаление на белите дробове. Освен това помещението трябва добре да се проветри.
Тримата мъже се спогледаха, след което Кум рече дълбокомислено:
— Ако се разболее, тя ще остане тук мно-о-го дълго.
Лорд Чилтън кимна:
— Абсолютно вярно. Ако я настаните в непроветрена влажна стая, може да се разболее сериозно. Наистина сериозно. И тогава ще се наложи да остане тук дълго, може би по-дълго, отколкото предполага Кум.
— Уместна забележка, милорд — обади се Кум, изкашля се и после добави: — Мисля че Овалната розова стая ще свърши по-добра работа. Тя е жена, все пак, и всички знаят, че този цвят си подхожда с особения темперамент на нейния пол.
— Това би било добре — отвърна след известен размисъл Триджийгъл. — Прозорците бяха отворени цял ден вчера, тъй като новият ни прислужник Тими чистеше там — заради практиката, нали разбирате, милорд и освен това не валеше. Да, предложението е чудесно, милорд.
В отговор Норт само поклати глава. Всъщност той беше благодарен на тези мъже, че го бяха посрещнали с отворени обятия, тъй като Маунт Хок в действителност беше на тяхно разположение от смъртта на баща му. Питаше се дали, ако беше жена, щяха да хлопнат вратата под носа му. Беше напълно вероятно, като се има предвид държанието им тази вечер с неканената гостенка. Добре че тя си тръгваше на другия ден, иначе можеше и да я отровят.
Норт кимна, съзнавайки, че и Кум, и Триджийгъл го гледаха, очаквайки вероятно одобрението му. Всъщност то бе излишно, тъй като те правеха това, което искат. Все пак той каза:
— Овалната розова стая би свършила добра работа или поне би трябвало да свърши.
Каролайн беше дълбоко заспала. Той внимателно я понесе нагоре по стълбите към красивата ъглова стая, чиито прозорци гледаха към голяма ябълкова градина, засадена преди повече от петдесет години. Устата му се напълни със слюнка при мисълта за сочните ябълки, които вече бяха напълно узрели и в достатъчно количество, за да изхранят цялото село през зимата. Дърветата покриваха склоновете от крепостта до подножието на хълма, където земята ставаше равна и където течеше малка рекичка, виеща се по протежение на повече от три акра от земите на Маунт Хок.
Стаята някога бе принадлежала на жена, но на коя Норт нямаше представа. Не знаеше кой я бе обзавел в тези меки розови и кремави цветове. Предполагаше, че тук, поне за кратко време, бе обитавано от жени, тъй като мъжките потомци продължаваха да се раждат и да наследяват Маунт Хок. Той обаче бе живял тук само с баща си и дядо си. Дали майка му някога бе посещавала Маунт Хок? Разтърси глава, за да прогони спомена и болката, която го съпровождаше. Не, през този век в имението не бе живяла жена.
Мебелите бяха износени, тъй като бяха много стари, но всичко лъщеше от чистотата. Въздухът ухаеше на лимон и восък. Въпреки че не обичаше този каменен мавзолей. Норт ценеше грижите, които всички полагаха за поддържането му. Тими, новият домашен прислужник, беше свършил доста добра работа. Домакинство изключително от мъже беше нещо качествено, стига само членовете му да не забравят добрите маниери при появата на жена.