Вик. Мъжки вик.
— Излез, мръсник такъв! Веднага, дявол да те вземе!
Иззад скрина изпълзя някой. Но това не беше мъж.
Бе Тими, домашният прислужник, дванайсетинагодишно момче, с рижа коса и покрито с лунички лице. Той изглеждаше ужасен, отворил безпомощно уста, готов всеки момент да извика или да изкрещи.
Норт отстъпи крачка, кръстоса ръце пред гърдите си и впери поглед в прислужника.
— Мога ли ла попитам какво правиш посред нощ тук, в стаята на дамата?
— Чистих спалнята, милорд.
— През деня. А сега защо си тук?
Тими диво погледна наоколо, търсейки помощ отнякъде. Нищо подобно обаче не се виждаше. Той каза, забил поглед в обувките си:
— Момичето тук едва не ми спука тъпанчетата с писъците си, милорд.
Леко удари с длан дясното си ухо, за да подчертае думите си.
— Нивгъж не съм чувал някое момиче да пищи така силно, направо ме уби с виковете си.
— Мисля, че ти зададох въпрос, Тими. Ако е викала така, то е било, защото ти, проклетнико, си й изкарал акъла.
Момчето погледна господаря си, разбра, че е дошло времето за Страшния съд и отново заби поглед в краката си. Така си и остана, неподвижен и безмълвен, в очакване на наказанието. А то сигурно щеше да бъде сурово, като се има предвид какво бе сторил. Беше чувал достатъчно истории за бащата на господаря — оня старец, наложил с бастуна си Макбрайд по гърба, задето споменал нещо за времето и за черния облак, който като че винаги висял над главата на Негова светлост.
— Само исках дъ я видя, милорд, нищо друго. Чух, чи била горделива като паун и исках дъ я видя…
— Какво? Боже Господи, момче, та тя е просто едно момиче! Жена, като всички други жени, които живеят наоколо. Какво искаш да кажеш, като твърдиш, че си искал да я видиш? Какво имаш предвид, като казваш, че приличала на паун?
Каролайн се обади иззад гърба на Норт:
— Беше се надвесил над мен и държеше една свещ. Събудих се от нейната топлина, може би и от светлината й.
Тими преглътна с усилие и проточи шия, за да я види.
— Точно така — рече почтително той. — Требаше дъ я видя, милорд. Тя е толкоз хубава, кат’ ангел, кат’ принцеса, кат’, ъ-ъ, е, не е кат’ паунска опашка.
— Достатъчно — сряза го Норт с раздразнен глас. — Това е просто една жена, с нищо не е по-различна от останалите. И сега ти изкара акъла на този „ангел и принцеса, и паунова опашка“. Какво да правя с теб?
— „Ангел“ ли каза? — попита Каролайн, изваждайки окончателно от равновесие господаря на имението.
— Да, мис. Кусата ви и като златна прежда, и е толкова гъста и мека, и като коприна, и…
Младата жена се обърна към домакина си.
— Това, което той казва, определено не звучи зле, милорд.
— Казвате това само защото той ви ласкае най-безсрамно. „Ангел“, а? Отидете да се видите в огледалото, Каролайн, може да уплашите някой, косата ви е толкова рошава и виси като клечки и слама и…
— Достатъчно, Норт. Замълчете.
Тя се наведе към Тими. За първи път, откакто бе заловен, в зелените му полегати очи проблеснаха искрица надежда.
— Тими, кажи ми истината. Защо всъщност дойде тук?
Нямаше как повече да увърта, а и се надяваше на снизходителност от тази жена. Нещо, на което не можеше да разчита от страна на Негова светлост.
— Това беше мистър Кум, мис. Чух го да казва на мистър Триджийгъл, чи имате пистолет и чи сте гу на сочили срещу него и сти му изкарали ангелите. Пушката на татко ми се счупи, а пък му требва, когато в примките не са улови нищо. Братята и сестрите ми съ гладни, разбирати ли? Трябва им храна.
— И ти искаше да откраднеш пистолета ми?
Той кимна.
— Ясно — рече тя.
После вдигна рамене и се усмихна.
— Добре. Изглежда, че твоят татко има много по-голяма нужда от оръжието ми, отколкото аз. Има обаче един много лош човек, който ме преследва. Иска да се ожени за мен, за да вземе парите ми. Може да се наложи да го застрелям, за да се спася. Нека да се оправя с него, а после ще ти дам револвера си. Съгласен ли си, Тими?
— Негова светлост няма ли да съ погрижи за вас, мис? Няма ли той да гръмне тоз зъл чувек?
— Не, гърменето в този случай е мое задължение След като приключа с него, ще ти дам пистолета си. Какво ще кажеш за това, Тими?
— О, мис, тува й чудесно и татко шъ бъди доволен от вашта хубост и дуброта, и…
— Престани, Тими — намеси се Норт. — Мога ли да те попитам защо не се обърна към мен?
— Мистър Кум казва, чи ни трябва да ви досаждаме с нищо, милорд. Ваша светлост убича самотата, това ни повтаря мистър Кум. Мистър Триджийгъл казва, чи никой никога ни е досаждал на благородник от рода Найтингейл, чи тува просто нивгъж ни съ й случвалу. Тува е вярно. Никой ни ви и досаждъл, милорд. Мистър Кум казва, чи всички ние трябва да ва пазим и чи това значи да не пускаме натрапниците до вас, като например нахалните жени.