— Ъ-ъ, здравейте — отговори младата жена.
— Измихте ли крака си?
— Само крака си ли? Измих се цялата, въпреки че имаше само един малък леген с вода. Не искам да прозвучи като оплакване, Норт, наистина беше много мило. Тими ли донесе водата?
Той не обърна внимание на въпроса й.
— Чорапът е разкъсан и кракът ви е разранен, очевидно в резултат на няколкодневното търкане в ботуша ви. Измихте ли го? Зле ли изглежда?
— Е, боли ме малко. Нямаше какво да направя. Виждате ли, трябваше да оставя куфара си в Дорчестър. Това, което е на гърба ми, е единственото, което имам, независимо дали е скъсано или не.
Събеседникът й се намръщи и рече:
— Така няма да стане.
След това се обърна и извика:
— Триджийгъл! Ела тук незабавно!
Обърна се отново към нея, все така намръщен, и не каза нищо повече до пристигането на Триджийгъл. Беше любопитна да се срещне с домакина на дома, който я бе настанил в тази хубава стая. Когато той се появи, тя едва не възкликна. Беше извънредно висок и вероятно най-красивият възрастен мъж, когото някога беше виждала. Изглеждаше като олицетворение на идеала и за дядо: гъста сребърна грива, много светли сини очи и лице с изчистени линии. Този очарователен човек ли беше домакинът? Обитателите на жилището наистина бяха много странни.
— Благодаря ви за прекрасната стая, Триджийгъл — произнесе тя. — Признателна съм и за топлата вода.
— Трябваше да бъде гореща — отвърна Триджийгъл, поклони се не точно на нея, а на посоката, в която тя стоеше, и попита:
— Милорд?
— Донеси ми мехлема за разранени пришки и чисти превръзки. И леген с много гореща вода. В библиотеката. Незабавно.
— Да, милорд. Но поръчката е много странна. Може ли да попитам…
— Не, само изпълнявай.
— Да, милорд. Мис.
Той кимна, обърна се и се запъти с величието на епископ към вътрешността на къщата.
Норт очакваше гостенката му да му каже да я остави на мира — т.е., да се превърне в ужасена девица, което щеше да бъде съвсем естествено, като се има предвид, че бе млада и непорочна и че се намираше в дома му без придружител. Вместо това Каролайн рече:
— Домът ви е красив. По-точно — невероятен. Истински замък, в който са оставили отпечатък толкова много хора, в който са се извършили толкова много промени, смекчили първоначалния му суров вид. Иска ми се да стоя тук на стълбите, докато неговото излъчване проникне до костите ми.
Лорд Чилтън не отвърна нищо, само едната му вежда се вдигна нагоре.
— Какъв е семейният ви герб?
— Е, не е славей, ако това сте си мислила. Два биещи се лъва, с два кръстосани меча отзад. Девизът на семейството също няма нищо общо със славея. Той гласи: „Добродетелта е несломима като дъб.“
— Не е нито романтично, нито особено дълбоко.
— Аз също съм разочарован. Може би това е било единственото, за което са се сетили моите отдавнашни предци, след като са решили, че то не трябва с нищо да напомня проклетите славен.
— Казахте, че на герба имало два лъва и кръстосани мечове. А къде е дъбът?
— Някъде отзад.
— Е, поне си имате семеен герб и девиз. Наистина сте голям късметлия. Моят дом — Хънимийд Манър — е много хубава, но напълно обикновена шейсетинагодишна постройка, без гербове и девизи. Докато тук… — тя пое дълбоко въздух и отново огледа древните ризници, разположени в един отдалечен край, около гигантска камина, почерняла от горяните в нея поне век огньове. — Тук е истинска магия. Прекрасно е.
— Благодаря.
Беше неин ред да се намръщи.
— А, Триджийгъл, ето всичките ми лекарски прибори. Остави ги на бюрото ми в библиотеката, ако обичаш. А сега, Каролайн, елате с мен.
— „Каролайн“?
Триджийгъл се обърна почти рязко към господаря си.
— Милорд, нарекохте тази млада особа с малкото й име. То е хубаво, макар и малко да простее, но така или иначе е малкото й име и следователно не е особено подходящо да го употребявате след толкова кратко запознанство. Тя пристигна едва снощи и си тръгва веднага след закуска. Определено е много по-благопристойно да използвате фамилното й име.
Каролайн не можеше да повярва на ушите си. Що се отнася до лорд Чилтън, лицето му почервеня, като че той с мъка се сдържаше да не удуши иконома си. В последния момент все пак успя да се овладее.
— Благодаря ти за забележката, Триджийгъл. Трудно би могъл да измислиш нещо по-подходящо, ако искат да счупя проклетия ти врат. Постарай се да напуснеш по-бързо помещението. И се погрижи за закуската. Кажи на Полгрейн, че ще се храним след десет минути. И още нещо, Триджийгъл…