— Всъщност има, мистър Бенет. Елинор Пенроуз завещава Скрилейди Хол, земите, мините, всичко, на двама ви. Обаче…
Бенет се извъртя — доста атлетично движение за такъв апатичен младеж — с пламнало от гняв лице.
— Какво? Това е поредната й гадост! Дава на Каролайн всичките пари и ме оставя с половин къща, половината приходи от наемите и мините, половината от прислугата, половината от пустите й мебели!
— Нещата не стоят съвсем така, мистър Пенроуз. Всъщност вие двамата ще бъдете управители на Скрилейди Хол, на мините и фермите, и ще разполагате и с всички средства, получени от други източници. Скрилейди Хол ще се превърне в убежище за тези нещастни момичета. Елинор Пенроуз се надяваше, че това ще ви заинтересува и, че ще им осигурите не само дом, но и подходящо обучение, така че да могат да изкарват прехраната си, след като станат майки. Леля ви знаеше, че приходите от наемите и трите калаени мини ще бъдат предостатъчни за издръжката на Скрилейди Хол.
Бенет Пенроуз не можеше да помръдне. Той буквално се беше заковал пред бюрото и гледаше втренчено адвоката, невярващ на очите и ушите си.
— Казвате, че ще трябва да живея тук с Каролайн и с пасмина загубени момичета с големи кореми? С прости леки жени, които дори не могат да говорят прилично английски, с някакви пъпкуващи се уличници, имащи наглостта да твърдят, че са били насилени от джентълмените, при които работели, и които утре ще напълнят къщата с копелета? Това е пълна идиотщина! Леля ми трябва да е била изкуфяла, когато е написала това чудо! Няма да позволя то да се осъществи, мистър Броугън Не съм вече на двайсет и три и без средства и приятели. Ще оспорвам това абсурдно завещание.
— Бас държа, че сега нямате повече влиятелни приятели отколкото по времето, когато бяхте на двайсет и три.
— Господи Боже, вие получавате всичко и имате наглостта да ми се зъбите? Дяволите да ви вземат, Каролайн, няма да се примиря с това!
— Успокойте се, сър. Това за вас е нещо като шок, виждам. Седнете и си спомнете, че сте джентълмен. Какво мислите вие, мис Дъруент-Джоунс?
Каролайн погледна от вбесената физиономия на Бенет към безизразното лице на адвоката. Усещаше, че е почервеняла и, че й се иска да напляска роднината си. Вместо това си пое дълбоко въздух и се опита да се съсредоточи върху настоящото положение.
— Никога не съм познавала бременно момиче — рече тя. — Трябва да е ужасно. Колко са те в момента.
— Само три. Обитават една малка къщичка в Сейнт Агнес и временно са под покровителството на викария, мистър Плъмбъри. Той, ъ-ъ, не беше особено ентусиазиран от проекта на леля ви, но предполагам, че в крайна сметка е приел за свой християнски дълг това благородно дело. Още повече, че той самият нееднократно е бил обект на добротата на мисис Пенроуз. Мисля, че именно това го накара да изпълни дълга си. Момичетата обаче са много разстроени от смъртта на Елинор. Доктор Трийт ми каза, че една от тях, само на четиринадесет години, плачела непрестанно след този нещастен случай. За нея Елинор Пенроуз била светица.
Каролайн бавно се изправи. Погледна бинтования си крак, който беше започнал да пулсира силно, откакто предишната нощ преди лягане го бе заляла с бренди. Приглади с длани роклята си. Спомняше си живо онази ужасна нощ, когато настойникът й щеше да я изнасили, ако не бе успяла да го ритне в слабините. Ако го беше направил, нищо чудно и тя да бе опозорена и забременяла. Само мисълта за това я изкарваше от равновесие. Да, тези момичета бяха жестоко наранени и много уязвими, особено обикновените девойчета, наети от непочтен човек. Най-после тя се обърна към Бенет Пенроуз и каза:
— Слушайте, Бенет, нека да престанем с тази препирня. Не знам нищо за задълженията на един попечител, още по-малко за момичетата в подобно положение. Но това е желание на леля Елинор. Двамата с вас сме натоварени с тази задача и мисля, че трябва да опитаме поне да се справим.
— Вие просто играете на загубена превзета малка светица, нали, Каролайн? А само миг преди това бяхте зла и опърничава жена, която грачеше и роптаеше насреща ми. Повдига ми се от вас!
Той изгледа разярено мистър Броугън и излезе от всекидневната.
— Този човек не е особено приятен — рече адвокатът, като оправяше документите. — Познавам го от момче, не се е променил особено в положителна насока.
— Очевидно е очаквал нещо друго от живота, сър Знаете ли защо леля Елинор е направила завещанието си по такъв начин?
— Предполагам. Елинор се е надявала, че Бенет може да бъде спасен. Мнението ми силно се различава от нейното, но подобно отношение и вяра тя засвидетелстваше към повечето от своите познати, въпреки че въпросните личности очевидно не ги заслужаваха. След смъртта на чичо си, Бенет непрекъснато вземаше пари назаем от своята леля, но така и не направи нищо съзидателно с тях. Очевидно Елинор се е надявала, че с помощта на подобно предизвикателство той ще се превърне в по-добър човек, че може би най-после ще порасне и ще се научи да поема отговорност. Желанието й може би не е особено справедливо спрямо вас, но според нея бихте могли да помогнете на Бенет, да го поведете в правилната посока, да му повлияете да стане по-човечен. Тя ви вярваше и ви уважаваше изключително много.