Каролайн го погледна безмълвно.
— Но как би могла да знае, че бих опитала да върша подобно нещо? Откъде е могла да знае, че не съм малка глупачка, която само кърши ръце и се оплаква?
Мистър Броугън свали очилата си и започна да ги лъска с носната си кърпа.
— Тя ми каза, че сте наследили чувството за справедливост на баща си и откровеността и прямотата на майка си. Сподели с мен, че притежавате изключителна упоритост, благодарение на която сте способна да се борите с неприятностите в живота.
Каролайн въздъхна.
— Не искам да я разочаровам, мистър Броугън, но отговорността е голяма и освен това има замесени и други хора.
Имаше предвид Фолкс, който не излизаше за миг от съзнанието й. Мислеше и за Оуен, и за Бенет Пенроуз.
— Може би ще бъде добре да включим сред бременните момичета и невъзпитани пройдохи, и на всички тях да осигурим обучение и даване на някакъв занаят.
За първи път адвокатът се усмихна истински.
— Превъзходно! — възкликна той. — Наистина превъзходно.
— Така ли мислите?
Каролайн убеди мистър Броугън да остане за обяд. Когато обаче видя това, което мисис Трибо, икономката на Скрилейди Хол, донесе от кухнята, тя вече не смяташе, че идеята й е била добра. За нейна изненада обаче сътрапезника й каза, потривайки ръце:
— Колко обичам този пай!
Каролайн се ококори при вида на огромния кръгъл пай, най-вече поради главите на сардините, които стърчаха отстрани с ококорени очи.
Мистър Броугън се усмихна.
— Жителите на Корнуол са много пестеливи хора. Мило момиче, истинско прахосничество е да се покриват с тесто тези глави, които и без това няма да се ядат. И затова просто са оставени да си стърчат. От друга страна, ако бъдат отрязани, сокът ще изтече навън.
Тя яде малко насила от препеченото тесто, неспособна да отдели поглед от кошмарните рибешки глави.
След обяд се появи доктор Трийт. След като вече бе разбрала, че той е бил нещо повече от приятел за леля й, Каролайн го покани да остане. Той прегледа крака, й, разпита я подробно за премеждието й, и доволен, я потупа по коляното.
— Много добре. Ако мога да бъда от помощ за племенницата на Ели, бих го направил с удоволствие.
Младата жена си пое дълбоко въздух.
— Нуждая се от всичката помощ, която може да ми бъде предоставена, доктор Трийт.
След това им разказа за Роланд Фолкс и за опита му да я насили, разказа им и как беше взела Оуен за заложник и как той бил прекалено объркан, за да си даде сметка, че би могъл да избяга от нея по всяко време. Разказа им и за Норт Найтингейл и за това колко й беше помогнал в страноприемницата в Дорчестър.
— А сега — каза в заключение тя, давайки си сметка, че и двамата й събеседници я гледаха не по-малко смаяно отколкото тя — главите на сардините, не се съмнявам, че мистър Фолкс ще се появи и тук, в Корнуол. Той има нужда от пари. И иска моите. Вече ми е заявил, че ще намери начин да ме омъжи за себе си. Нужна ми е помощта ви, джентълмени.
Откъм вратата на всекидневната се чу тих глас:
— А моята, Каролайн?
Тя се обърна и дари Норт с ослепителна усмивка Скочи от стола си и се спусна към него. Дори и да бе изненадан от ентусиазираното посрещане, той не го показа. Взе ръката й и я вдигна към лицето си. Когато топлите му устни се докоснаха до кожата й, тя се впусна в обяснения.
— Норт, радвам се, че дошъл сте дошъл да ме посетите. Влезте. Какво чухте от това, което разказах на мистър Броугън и доктор Трийт?
— Достатъчно. Е, господа, на какво мнение сте? Ще наемем ли някой да пръсне черепа на мистър Фолкс?
— Да — отвърна доктор Трийт. — Той изглежда е доста неприятен субект.
— Никога не съм чувал подобно нещо — обади се мистър Броугън. — Каква долна и отвратителна особа Само като си помисля — бил братовчед на баща й, а вижте какво е искал да й стори!
— Бих го затворил в тъмницата в Маунт Хок — каза доктор Трийт. — Да погине там няколко седмици и да се науми как трябва да се държи.
— Може да сложим Бенет Пенроуз при него — довърши с мрачно вдъхновение мистър Броугън. — Възможно е да се избият помежду си.