Лорд Чилтън въздъхна, вдигна ръка и после бавно я свали.
— Вие сте толкова млада, Каролайн.
При тези думи събеседницата му се усмихна.
— Хайде, Норт, деветнайсет години е порядъчна възраст. Мисис Тейлстроп — моята компаньонка в Хънимийд Манър, вечно ми повтаряше, че момиче, достигнало „напредналата“ ми възраст, е вече почти за слагане на лавицата и че съм била истинска щастливка, че имам толкова пари, поради което би било възможно да бъда приемана още известно време.
— „На лавицата“. Колко странно определение.
— Нали? Може би трябва да се чувствам като буркан със сладко? Или пък чиния с пилешко месо? А може би като купа с овесена каша?
— Нека забравим тази глупост. Вие сте прекрасна такава, каквато сте си.
— На колко години сте, Норт?
— На двайсет и пет.
— Божичко, та вие вече определено сте на тази ужасна полица!
— Това обаче не се отнася за мъжете.
— В такъв случай не е особено справедливо, нали? Но в това може би има известна логика. Забелязала съм, че мъжете имат нужда от повече време, за да узреят. Бедният Оуен е само с две години по-млад от вас, но ми се струва, че ще му трябва още доста време, докато възмъжее. Затова пък вие, милорд, сте съвсем добре.
— Узряването ми на нужното ниво ли е?
— Да, прекрасно сте узрял, подобно на лятна праскова.
Норт се усмихна, без да отговори. Двамата стояха рамо до рамо и младият мъж дълго се взира в безбрежните простори на Ирландско море. Най-после каза:
— Погледнете вляво покрай брега. Онези ярки къщички, катерещи се нагоре по скалите, и рибарските лодки в пристанището — това е Сейнт Айвс. При отлива лодките остават върху мокрия пясък. Тогава гледката е наистина странна. Там горе е Тревоуз Хед. Тук, на северното крайбрежие, всичко е диво и каменисто, а дърветата са хилави и прегърбени от силните буреносни ветрове, характерни за Ирландско море. Съвсем различно е по южното крайбрежие. Там човек може да седне под палмово дърво, да се наслади на приятния бриз, да чете поезия на любимата си.
Спря за момент, след което добави замислено:
— Не си спомням да съм говорил по подобен начин на някоя жена от много отдавна. Обикновено си разменяме забележки за времето, после я водя… Добре де, това е без значение. Това, което искам да кажа, е, че кой знае защо мога да си говоря с вас и това ми се удава с лекота и ми доставя удоволствие. Всъщност отдавна не съм се усмихвал на някоя жена. Разбира се, не трябва да забравям Херцогинята — това е младата съпруга на приятеля ми Маркъс Уиндъм, много симпатична особа. Но дори с нея…
Той спря насред думите си. Очевидно, поне на събеседницата му й се стори така, се чувстваше объркан и несигурен в себе си.
— Мисля, че сте по-различна.
— Не мога да разбера. Никога не сте се държал така, като че не желаете компанията ми. Сторихте ми се много умен още в мига, в който се запознахме. После към това си качество добавихте и любезност, и загриженост. Вие сте красив мъж, Норт. Не обичате ли жените?
За момент той изглеждаше шокиран, но после разбра, че тя не си даваше сметка за намека, криещ се в думите й. Не му дойде на ума да смекчи това, което за него бе самата истина.
— Жените са необходими за удоволствието на мъжа.
— Това звучи като нещо, набито в главата ви от най-ранно детство. Значи не обичате жените. Бенет каза, че имате лоша репутация, че сте бил мрачен и опасен, но не сте се отказвал от удоволствието, което евентуално сте получавал от една или друга от местните госпожи.
— Какъв глупак трябва да е този Пенроуз! Напомнете ми, когато го срещнем, да завра напречно дръжката на камшика си в нечистата му уста. Той като бедния ви Оуен ли е или има брадичка? А сега — за жените. Харесвам достатъчно много жените. Както казах, те са необходимост Един мъж трябва да има жена, за да, ъ-ъ, се облекчава.
— Това звучи доста странно, Норт. Оставам с впечатление, че според нас всички жени са еднакви, че са взаимно заменяеми. Означава ли това, че трябва да мисля за вас по съшия начин, както и за Фолкс или за бедния Оуен, или пък за вечно хленчещия Бенет, чийто характер би бил много по-добър, ако някой го беше бил всеки ден?
— Не искам да кажа, че всички сте взаимно заменяеми. Просто никога преди не съм чувствал подобна нужда да… Достатъчно по този въпрос, не е особено благоприличен. Вие дори не би трябвало да бъдете тук с мен без придружител. От друга страна обаче, ще стоя възможно най-близо до вас, докато Фолкс направи следващата си крачка. И знам, че ще я направи. Той очевидно е в отчаяно положение и вие сте единствената спасителна лодка, която би могла да го извади от неговото море от дългове.