— Наистина ли сте мрачен и опасен, Норт?
— А вие как мислите?
— Смятам, че е напълно възможно. Определено тази роля ви подхожда много добре. Бенет твърди, че приличате на някои от дивите герои на Байрон и това е абсолютно вярно. Но вие се държахте чудесно с мен, така че приемам всичките ви качества. Ако предпочитате да се разхождате с хрътките си и да намирате усамотение в пустошта — това си е ваша работа. Всеки би трябвало да има право да се развива в желаната от него насока, подобно на богат гоблен с всевъзможни цветове, върху които са вплетени най-различни настроения: някои диви, други — нежни.
— Възможно е — отвърна младият мъж, като наблюдаваше Каролайн внимателно, защото никоя жена не му бе говорила по подобен начин.
Разбира се, никога досега той не беше прекарвал толкова време с една жена, без да се люби с нея.
— Кажете ми, Каролайн — рече той, — откъде знаете, че имам хрътки? Докато бяхте при мен, не съм ги пускал от предназначеното за тях място. Доколкото си спомням, вечерта те дори не виха на лунната светлина.
— Чух мистър Триджийгъл да споменава пред мистър Полгрейн нещо за храната им. Или, както се изказа за тях, „проклетниците, същински свине са“.
— Типично в негов стил. Отговорете ми на още един въпрос, Каролайн. Какви тайни криете?
И лорд Чилтън се взря в откритото и красиво лице, в дълбоките й зелени очи, блестящи от интелигентност, темпераментност и закачливост. Какво любопитство и заинтересованост към всичко проявяваше това момиче! Не, тя не можеше да бъде заменена с която и да е друга жена. За миг тази мисъл го потресе чак до пръстите на краката му. Тогава Норт изведнъж видя в съзнанието си своя баща, който му крещеше, почервенял от гняв, нетърпеливост и язвителност. Не, нямаше да мисли за баща си. Вдигна ръка, за да премести кичур от гъстата й кестенява коса, навита на тила й. Докато се опитваше да задържи кичура зад ухото й, младият мъж каза тихо, а гласът му прозвуча мрачно.
— Вие нямате никакви тайни, нали? Вие сте чистосърдечна и нежна… И душата ви е забележително добра, въпреки тормоза, на който сте била подложена от вашия настойник в продължение на години.
— Не мисля, че ми харесва да ме наричат „нежна“. Напомня ми за дебел мопс, който само лежи и очаква някой да го почеше по корема.
— Много сте доверчива, Каролайн, щом се разхождате из това пусто място с такъв черен дявол като мен. Прекалено доверчива. О, проклятие! Дайте ми устните си…
Норт се наведе и я целуна нежно по затворените устни. Младата жена беше прекалено изненадана, за да помръдне, само вдигна поглед към него. В продължение на няколко мига пръстите му галеха бузите й, ушите и шията.
— Съжалявам — каза той и отстъпи крачка назад. — Не трябва да забравям, че съм джентълмен, а джентълменът никога не бива да се възползва от безпомощността на една дама.
Каролайн замислено докосна устни с върховете на пръстите си.
— Всъщност вие наистина ме изненадахте. Бихте ли могъл да повторите това, което току-що направихте? Струва ми се, че е много приятно. И мисля, че по-скоро аз, а не вие, ще се възползвам от това.
— Достатъчно. Елате, нека да пояздим на север и ще ви покажа една скришна пътечка надолу, към брега.
В шест часа на следващата вечер Роланд Фолкс почука по огромното месингово чукало на вратата на Скрилейди Хол.
Бенет беше слязъл в Гунбел, за да се напие, както обикновено, в кръчмата на мисис Фрийли. Като се изключат двете слугини и мисис Трибо, Каролайн беше сама и вечеряше в малката трапезария.
— Мисис Каролайн, дошъл е някой си мистър Роланд Фолкс — с извинителен тон обяви икономката. — Казва, че е ваш настойник и нещо като братовчед и чичо, и че изгаря от нетърпение да ви види. Да го поканя ли?
Не се налагаше, тъй като неканеният гост я беше последвал и се показа зад гърба й.
Каролайн изпита див ужас при вида му. Бавно надигайки се от стола си, тя нареди на икономката:
— Мисис Трибо, слушайте ме внимателно. Искам Робин незабавно да съобщи на лорд Чилтън. Не губете и секунда.
— Не мисля, че е необходимо, мисис Трибо — каза невъзмутимо посетителят и усмихнато влезе в трапезарията. — Виждате ли, мила госпожо, двамата с моята повереничка имахме известни разногласия. Дойдох да се сдобрим, така да се каже.
— Как успявате да се усмихвате? Който не ви познава, би си помислил че сте искрен и добросърдечен. Няма значение. Направете каквото ви казах, мисис Трибо. Този човек е престъпник. И не ми е настойник. Лорд Чилтън трябва да дойде веднага.