— Чилтън, чуй ме. Не можеш да ми сториш подобно нещо.
— Така ли мислиш? Май забравих да спомена, че аз съм местният мирови съдия. Струва ми се по-скоро, че най-подходящо за теб би било едно хубавичко депортиране до Ботъни Бей. Това би могло малко да пооправи характера ти, но май вече си прекалено стар за превъзпитание.
— Дявол да те вземе, не съм стар! И ще я имам! Ако мислиш, че някой ще й повярва, ти си луд. Тя е само една жена, а никой не вярва на жените. Ще обясня, че е изпаднала в истерия, че ме е помолила да избягаме и че…
Норт го прекъсна все така невъзмутимо. Гласът му звучеше още по-дълбоко и мрачно, с добре овладени гневни нотки.
— Тримър, връщай се сега у дома си и се постарай сутринта да се събудиш в собственото си легло, само с една превръзка на мършавата си китка. Не искам никога повече да виждам физиономията ти.
Тримър обаче не се помръдна. Държеше окървавената си ръка и стоеше неподвижно като уличен стълб.
— Не мисля тъка, началство — каза най-после той, като се взираше в мрака зад Норт.
— Без глупости, милорд. А сега оставете пукалото си на земята. Дубре ли сте, мистър Фолкс?
Още едни мъж, третият. Беше разбрал за него по оставените следи. Доядя го за собствената му глупост. Не беше проявил нужното внимание. Беше подценил Фолкс. Когато чу гласовете им, беше потърсил дирите на третия, но не ги откри. Дявол да го вземе!
— Много ми е приятно да те видя, Трефек — обади се Фолкс, потривайки ръце. — А сега, милорд, направете както ви каза той. Оставете оръжието на земята. Прекрасно. Сега да видим какво прави малката ми гълъбица.
В този миг Каролайн изохка. Само след миг Норт бе скочил от гърба на Трийтоп и бе коленичил пред нея. Нежно повдигна горната част на тялото й и я взе в обятията си. Наведе глава, докато челата им се допряха, и рече:
— Каролайн… Толкова съжалявам, толкова много съжалявам…
Тя го погледна безмълвно, опитвайки се да си спомни какво се бе случило. После му се усмихна, вдигна ръка и докосна устните му, носа, брадичката. Младия мъж се отдръпна рязко.
— Норт — прошепна тя и притисна лице в гърдите му.
— Благодаря ви, милорд — обади се Фолкс. — Току-що ми дадохте ключа в ръцете. Все забравям какъв инат е тя, но сега вече това ще бъде без значение. Трефек, завържи ръцете на Негово височество. Тримър, спри да охкаш. След като се оправим с Чилтън, ще се погрижим за китката ти. Престани с проклетия си вой, мекушав страхливец такъв!
Норт нямаше избор. Пусна Каролайн, наблюдавайки отчаяните й усилия да се владее. Знаеше, че удареното място я боли много.
— Чудите се, нали, милорд? — попита Фолкс, докато Трефек завързваше китките на Норт. — Чудите се къде е бил? Е, той пазеше къщата, а тя е съвсем наблизо. Звукът от изстрела го е довел тук. Браво, Трефек! Ще бъдеш възнаграден за това, щом само тази кучка се омъжи за мен. А сега да вървим към къщата. Викарият пристигна ли, Трефек?
— Да, сър. Старият мистър Бароулд дойде на гърба на най-кльощавото магаре, коет’съм виждал, кат’хриптеше и се оплакваше по-силно от белка, на коят’съ прерязали гърлото. Но гвинеите, коит’ пуснахте в излъскания му джоб, ще му помогнат да произнесе там квот трябва от брачния обред.
— Няма да се омъжа за теб — обади се немощно Каролайн. — Нищо не може да ме накара да го направя.
Настойникът й се изсмя, изправи я и я метна на рамото си. От болката в главата си младата жена отново и съзнание.
Каролайн отвори очи и видя, че вече не лежи на земята, нито в обятията на Норт, а в някаква малка стая, върху не особено чисто легло. Непознат възрастен мъж с писклив глас говореше с Фолкс, или по-скоро се опитваше да стори това, тъй като непрекъснато заекваше. Норт беше вързан на един стол в тъмния ъгъл отсреща й. Двамата негодници стояха край вратата, насочили пистолетите си срещу него.
— В-вижте — казваше в този момент дребният възрастен човечец, — това е повече от и-изключително н-нередно, сър. Това е не-невъзможно. Младата дама е в бе-бе-безсъзнанне! Не може дори да произнесе ду-думите си. Това с-специално р-разрешение е разбира се, в ред и за него сте платили добра сума на кентърбърийския арх-арх-архиепископ. Н-но жената т-трябва да отговаря, т-тя…
— Тя ще отговаря — рече Фолкс и се запъти към тънкия миризлив матрак, на който младата жена лежеше по гръб, затворила очи. — Каролайн?
Потупа я леко по бузите.
— Хайде, скъпа, събуди се. Не искаш да пропуснеш венчавката ни, нали?
Тя отвори очи, чувствайки съзнанието си доста по-избистрено отпреди малко. С ясната мисъл, че ще може да понесе болката, отвърна:
— Няма да се омъжа за вас, Роланд Фолкс. Пуснете ме да си отида.