Тримър отново въведе мистър Бароулд, който този път беше със сведена глава и много спокоен.
— И вие се наричате „Божи човек“? — възкликна Каролайн. — Вие не сте нищо друго освен един сополив, патетичен, хленчещ червей! При това измамник!
Усмихнат, Фолкс я удари светкавично с опакото на ръката си.
— Достатъчно, скъпа. Достатъчно. Трефек, приближи се още малко към Негова светлост. Покажи на любимата ми годеница колко близо до своя Създател е лордът, в случай че тя не ни съдейства и не си държи устата затворена.
— Ще платиш скъпо за това, Фолкс — обади се Норт. Гласът му беше тих и дълбок.
Вледеняващ страх стисна Каролайн за гърлото Страх за живота му. Не, на Норт нищо нямаше да му се случи! Тя бе убедена, че Фолкс е повярвал на заплахата й. Ако посмееше да стори нещо на Норт, наистина щеше да го убие.
— Добре — каза младата жена, спусна краката си към пода и се изправи.
— Хей, началство! — провикна се иззад вратата Тримър. — Вижте кой е тук! Скъпото ви момче не съ чувстваши добре, но сега й пълно с…
Тримър се прекъсна насред думите си и се строполи на прага на къщата. Оуен се показа зад него с пистолет в ръка.
— Татко, не започвай пак да ми крещиш. Няма повече да насилваш Каролайн. Край на цялата тази гадост Няма да позволя това да продължи.
— Оуен? — Фолкс започна да се приближава към сина си.
Младежът обаче познаваше добре баща си. Той пъргаво отскочи зад гърба на викария.
— Не се и опитвай, татко, или ще го застрелям и тогава няма да има кой да насили Каролайн да се омъжи за теб.
— А-аз съм е-енорийски па-пастор — успя да изфъфли мистър Бароулд, — н-не викарий. Епископът ре-реши, че не мога да бъда ви-викарий за-заради ле-лекото ми за-заекване.
— Слушай, момче, ей сегинка шъ насоча туй пушкало срещу Негово височество и…
— Млъкни, проклет глупак такъв! — извика Каролайн.
Тя се изправи и леко се олюля, но след миг забързано се отправи към Норт, вперила поглед в Трефек.
— Да не си посмял да му сториш нещо, хапльо с хапльо! Всичко свърши. Ако имаш поне малко мозък в грозната си глава, ще вземеш Тримър и двамата изчезвате!
— Ама началството ми обеща пет гвинеи! Пет гвинеи са ми предостатъчни да пия всяка вечер по четири пинти бира в продължение на шест месена!
— Ще ти дам шест гвинеи, които ще свършат работа поне за осем месеца. Можеш да ме придружиш до Скрилейди Хол и ще ти ги дам още тази нощ, без да има нужда нито да чакаш, нито да убиваш който и да било.
— Ще получиш седем от мен, Трефек! Продължавай да държиш пистолета и ред устата на Негово височество, чуваш ли ме? Не слушай това глупаво момиче, не слушай загубения ми син, не…
— Много добре — охлади страстите Норт.
Това бяха първите му думи от началото на този фарс.
— Слушай, Трефек, ако не свалиш оръжието си, кълна ти се, че повече нито една пинта от най-доброто гунбелско пиво на мисис Фрийли няма да мине през гърлото ти.
Трефек погледна внимателно Норт. После въздъхна, отпусна пистолета и унило измънка към Фолкс:
— Съжалявам, началство, но ми съ струва, че всичко й срещу нас. Дори синът ви, а Господ знай, че синът е последният, който шъ предаде баща си. Може би вий не сте много любящ родител, може би проблемът е в теби. Може дори да сте лош човек, както казва малката.
— Млъкни, подъл страхливецо!
— Слушай, началство, не ща да ма наричаш с разни имена! Негова светлост тук не е от хората, които шъ повтарят два пъти едно и също нещо. Той е военен и е корав от старите ботуши на Тримър. Добре, мис, шъ отведа Тримър до Скрилейди Хол. Осем гвинеи ли казахте?
— Не, крадецо, шест гвинеи! С една повече от това, което щеше да ти даде Фолкс.
— Трудно парче сте — отвърна Трефек, поклащайки глава, но все пак остави Норт и закрачи към другаря си, строполил се на земята — Допадат ми трудните женички.
Той вдигна Тримър от пода и го преметна през рамото си. Погледна за последен път към Фолкс и излезе от къщата.
Каролайн припряно развърза Норт. Той потърка китките си, за да раздвижи кръвта в тях, и каза:
— Оуен, справихте се много добре. Благодаря ви, че ми казахте това, което знаете. Благодаря ви и че ни спасихте. Жестът, който сторихте, е неоценим за нас.
— Не можех да не го направя — каза Оуен. — Просто не можех да постъпя другояче. Двамата с Каролайн се грижехте за мен и… е…
Той се обърна към братовчедка си.
— Няма да ме взимаш отново за заложник, нали?
— Не, Оуен, ще ти дам всичко, което пожелаеш. А сега, Норт, какво ще правим с кандидата за венчило?
— Ето с какво ще започнем…
Норт спокойно се приближи до настойника на младата жена и го халоса силно по челюстта. Той изохка и се свлече върху парцаливото легло. После, замаян, се изправи и Норт стовари отново юмрука си върху му, този път много по-силно. Роланд Фолкс се срина по гръб и загуби съзнание.