— Съжалявам, Оуен, но той удари два пъти Каролайн. В действителност заслужава много повече от това. Ще поговорим по този въпрос. А сега, къде е енорийският пастор?
— Той е само един жалък червей, Норт, но…
Тя го погледна сякаш учудено, после се олюля, хвана с длани главата си и се строполи върху мръсния под на къщата.
Дванадесета глава
— Главата ме боли така, като че самият дявол е влязъл в нея.
— Съжалявам, че не успях да се намеся, преди онзи негодник да те удари с пистолета по слепоочието. Нямаш представа колко ме изплаши, когато припадна втория път. Не го очаквах. Отсега нататък, ако обичаш, само по една загуба на съзнание на нараняване. Става ли? Така, ето че вече окончателно се събуди.
Каролайн явно бе притеснена за това, че бе припаднала. Норт го разбра и се разсмя:
— Не бъди глупава. Вероятно аз щях да умра от такъв удар, но все пак нямаше да губя съзнание втори път. Мъжете трябва да се съобразяват с чувствата на дамите.
Лорд Чилтън излезе от обхваналата го еуфория, когато Каролайн каза с топъл и нежен глас:
— Ти ме спаси. Благодаря ти, Норт.
Той не отговори, само лекичко попипа отока на лявото й слепоочие. Тя се опита да сдържи изпъшкването зад зъбите си, но не успя напълно.
— Ш-ш-т, всичко е наред. Всъщност този път Оуен свърши цялата работа вместо нас. Сега ще те държа пред себе си на гърба на Трийтоп. Ще заведем Фолкс в Маунт Хок и ще го оставим в компанията на моите хора, докато решим какво да правим. На тях може и да не им пука за жените, но определено мразят мръсниците. Само дето не съм сигурен, че ще гледат на него като на мръсник, след като се е опитал да отърве местността от една „млада особа от женски пол.“
— Излъжи ги. Тогава Полгрейн може да му сипе в чинията отрова.
— Идеята ми се струва добра. А какво ще кажеш за това Тими да го посети посред нощ, както направи с теб? Злото в него може да избяга от ужас.
— Или ако пък Триджийгъл го затвори при хрътките?…
Норт се разсмя и я притисна по-здраво в прегръдките си, тъй като двамата вече бяха на гърба на Трийтоп.
— Само стой спокойно. Скоро ще си бъдем вкъщи.
— Доктор Трийт ще ни чака.
Тя усети, че болката в главата й започва да се усилва и не можа да отговори. Затвори очи и притисна лице в гърдите му. Беше казал „вкъщи“. Тези думи звучаха прекрасно.
Оуен стоеше в библиотеката в Маунт Хок и се наливаше с бренди, като се питаше къде точно Триджийгъл, Полгрейн и Кум бяха завели баща му. Може би на някое студено, влажно и гадно място, пълно с плъхове и без нито една свещ. Оуен въздъхна, мислейки за събитията от изминалата нощ. Чувстваше се потиснат и се чудеше какво да прави както със себе си, така и с баща си. Отпи отново от брендито. Да, животът не изглеждаше особено привлекателен.
Кум погледна за миг към самотния младеж през отворената врата и каза:
— Сър, не се измъчвайте. Лорд Чилтън ще се погрижи всичко да бъде както трябва. Негово височество ви е длъжник и ще ви се отблагодари за това. Той е от рода Найтингейл, а всички мъже, носещи това име, винаги са изплащали дълговете си. При това са го правили особено щедро, когато става дума за дългове на честта. В това отношение на дядото и бащата на Негова светлост можеше да се вярва особено много. Колкото до другите дългове, които се натрупват при хазарта — е, по онова време имаше от всичко по малко, нали разбирате? А и те са мъртви вече, така че кой го интересува това?
„Кой ли, наистина?“ — помисли Оуен, загледан в Кум, без да спира да се налива с бренди. Проклятията, които бе изрекъл баща му на раздяла, още кънтяха в ушите му: Неблагодарник, чудовище, изверг, никаквец, отрекъл се от баща си. Имаше и други подобни имена, но, слава Богу, ги беше забравил. Младежът поклати глава и рече:
— Не знам. Кум. Не виждам как ще се измъкнем от тази каша.
— Имайте доверие на Негова светлост, сър.
— Имам ли избор?
— Абсолютно никакъв, сър. Негова светлост обаче, въпреки че не бе възпитан както трябва от мъжете на този дом, изглежда знае добре какви са задълженията му и се грижи успешно за изпълнението им.
— Какви задължения? — попита Оуен, но Кум само дълбокомислено поклати глава.
На горния етаж, в Овалната розова стая, доктор Трийт опипа отока на Каролайн с нежни и опитни пръсти. После кимна на сестра си и погледна Норт.
— Сътресение на мозъка, милорд. Никакъв лауданум засега. Не трябва да я оставяме да заспи. Е, Каролайн, колко пръста виждате?