Бенет не се помръдна, но успя да каже през разранената си уста:
— Ще съжаляваш за това, мръсно копеленце.
— Не съм копеле. Можеш да питаш баща ми. Не, по-добре не го прави. В момента той не е особено доволен от мен. Всъщност съмнявам се, че някога изобщо ще бъде доволен от мен. Предупредих ви за това, което може да ви се случи, а сега се връщам в Маунт Хок. О, Боже, баща ми! Прекалено много ми се насъбра.
Оуен мина край мисис Трибо и излезе през красивия главен вход на Скрилейдн Хол.
— Тук ли ще се местите, мистър Фолкс?
Младият мъж кимна разсеяно.
— Да, вероятно утре.
— А този ужасен мъж, баща ви?
— О, не, само аз.
— А мис Каролайн?
— Още е на легло. Баща ми я ударил по главата, но тя вероятно ще се прибере у дома не след дълго.
— Сър, предайте й, че Маунт Хок е свърталище за мъже. Не е хубаво, че тя се намира точно в това имение. Там никога не са били допускани жени. Тя е млада дама, а пък е без придружител. Поговорете с нея, мистър Фолкс, и я доведете вкъщи, или ще бъде обезчестена. За всички мъже от рода Найтингейл не е проблем да опозорят една дама, предайте й това.
— Норт не е такъв, мисис Трибо.
Икономката го изгледа.
— Тепърва ще разберем това. Но дълбоко се съмнявам. Той е Найтингейл.
— Ще й предам думите ви, но тя ще направи така, както й харесва. Винаги е била вироглава.
— Такава беше и леля й Елинор — въздъхна мисис Трибо. — Постарайте се все пак. Кажете й, че на мъжете, носещи фамилията Найтингейл, не трябва да се вярва. Всички без изключение са били черни безсърдечни дяволи. Няма да повярвате, като чуете какво са правили бащата и дядото на сегашния виконт, но точно сега това е без значение. Горкото момиченце…
Тя поклати глава и влезе в къщата.
Норт нямаше намерение да направи това, но тя беше заспала и изглеждаше толкова женствена и подканяща, че той просто седна на леглото, наклони се и започна да я целува. „Колко са нежни устните ти, мислеше си той, като ги галеше с език. Толкова меки и топли, и…“
Устата й се разтвори и Норт разбра, че трябва да спре, докато все още можеше да го направи. Всички мъже от фамилията Найтингейл бяха страстни, нетърпеливи и една жена не можеше да ги спре, дори и да иска, щом веднъж се отприщеше похотливостта им. Точно това бе станало сега и с него, и то само от няколко целувки на едно спящо момиче. Само че сега тя вече не спеше и отвръщаше на целувките му. И това бе повече от всичко, което някога си беше представял, повече от това, което бе искал да си представи.
— Не — каза той в устата на Каролайн и с огромно усилие се отдръпна назад.
Вгледа се в нея с потъмнели от желание очи, свивайки и отпускайки ръце в юмруци, за да ги държи по-далеч от нея.
— Не — повтори младият мъж и отстъпи от леглото, на което тя лежеше по гръб, а гърдите й се повдигаха леко.
Тя също го гледаше с прелестните си очи.
— Беше хубаво, Норт. Радвам се, че се събудих навреме, за да отвърна на целувките ти.
Тя прокара пръсти по устните си, а той не можеше да откъсне поглед от тези пръсти и от тези очи, и мислеше, че ще умре.
— Имаш най-зелените очи — каза младият мъж, който изобщо нямаше намерение да говори подобни неща, но думите сами излизаха от устата му. — Мислех, че са сивозелени, но съм се лъгал. Те са зелени, чисто зелени. Много хубав цвят, напомня ми на глога, който расте край Сейнт Ърт.
— Благодаря. Би ли могъл да ме заведеш там и да ми покажеш този глог? Целуни ме пак, Норт. Тогава очите ми може би отново ще променят цвета си.
Той не беше толкова глупав. Отстъпи още една крачка назад.
— Не. Прости ми, че те нападнах така, докато спиш и следователно не можеше да кажеш „да“ или „не“.
— Да.
— Замълчи. Каролайн. Все още си полузаспала и не знаеш какво говориш.
— Но знам какво чувствам и то е много хубаво. Никой не ме е целувал досега, Норт. Не съм предполагала, че мъжът пъха езика си в устата на жената. Така ли трябва да се прави? Всички мъже ли го правят?
Той я гледаше като омагьосан.
— Да.
— И облизваше устните ми като че ли бяха някоя вкусотия. Беше ми много приятно, когато осъзнах какво става.
— Замълчи.
— Защо? Нямам ли право да говоря това, което искам?
Лорд Чилтън поклати глава.
— Разбира се, че имаш. Но знай, че ако става дума за това кое е благоприлично и кое — не, аз все пак съм мъж, а ти си младо, неомъжено момиче. И си в моя дом, под моята закрила. Ще положа дяволски усилия да не те докосвам повече.
Тя въздъхна. Изглеждаше му по-разстроена от неговата любовница — онази португалка, на която Норт се бе усмихнал блажено и изтощен, бе заспал дълбоко след приятните сексуални игри, на които се бе наслаждавал някога.