— Крал Марк е много романтична личност. Знам цялата легенда за него.
Той я погледна с отвращение.
— Изглежда всички млади особи от женски пол са на това мнение. Лично аз мисля, че предците на рода Найтингейл са се почувствали привлечени към бедния крал, защото бил предаден от своята кралица Изолда и любимия си племенник Тристан…
Триджийгъл се закашля и пъргаво прикри с ръка устата си.
— Прочетете написаното, ако желаете. Ако смея да добавя, изглеждате съвсем добре, мис. Може би след една хранителна супа от глави на сардина, ще пожелаете да си тръгнете утре сутринта?
— Супа от глави на сардина ли каза, Триджийгъл?
Той кимна и вирна брадичка.
— Каква грижовност от страна на Полгрейн! Как е разбрал, че това е любимото ми ядене? Готвачката в Скрилейди Хол ме запозна с този вкусен бульон. Негова светлост сигурно е споменал за това пред него. Благодарете му от мое име, Триджийгъл. Божичко, ако има по-често супа от глави на сардина, може никога да не си тръгна от Маунт Хок. Да прояви такова неочаквано внимание…
Каролайн допря длан до челото си и се опита да изглежда крехка и уязвима.
— Ах, но бедната ми глава започва да ме боли отново. Слабостта на крайниците, деликатността на грациозното ми тяло, вроденият финес на женствената ми особа, това най-вероятно…
Тук тя млъкна, защото, видимо пребледнял, Триджийгъл каза припряно:
— Сега ще ви оставя, мис. Възстановявайте силите си. Вероятно ще направите по-добре, ако поспите, вместо да се задълбочавате в тази великолепна и интересна книга, която всъщност е една голяма глупост. Крал Марк изпратил племенника си Тристан да доведе съпругата му Изолда. Тя обаче била коварна жена, каквито впрочем са всички жени. И вижте само какво станало: двамата изпили любовното биле, приготвено от слугинята й Бранген за крал Марк и красивата му невеста. И така, племенникът и съпругата му го предали. Записано е, че Изолда убила слугинята си, за да не разкаже на краля за случилото се. Наистина ужасно предателство! А скъпият крал Марк ги пуснал да си ходят. Нито ги обезглавил, нито накарал да изтръгнат ноктите им и да изпотрошат костите им. Не, скъпоценният благороден крал ги пуснал да си ходят, глупакът му с глупак.
— Да, предполагам, че е бил глупак. Истински глупак, без никакво чувство за справедливост.
Свирепо намръщен, останал безсловесен, икономът напусна стаята прибързано. Каролайн остана да лежи с устни, разтегнати в широка усмивка.
Тринадесета глава
— Каролайн, това е Флаш Сейвъри, младежът, за когото ти казах, че спаси капитан Рафаел Карстеърс от неприятности в Сейнт Остъл.
— Здравейте, мис Каролайн — каза Флаш Сейвъри и подаде ръка.
Беше красив млад мъж, със златисти коси и приятно излъчване. Преди да се ръкува с него, тя огледа с любопитство ръката му.
— Десняк ли сте или левак, мистър Сейвъри, или и двете?
Той й се усмихна широко.
— И двете.
— Какъв шанс. Всеки джоб — с невероятна бързина. Обзалагам се, че съм права.
— Съвсем — отвърна развеселено той. — Това обаче беше така, преди Капитана да ме залови с пръсти в левия му джоб. Тогава едва не ми счупи китката, но сега вече съм почтен като онази бедна сардина, чиято глава плува в купата и която със сигурност е преобърнала стомаха ми. Винаги ли така посрещате гостите си, мис?
Младата жена вдигна рамене.
— Мога ли да попитам дали си изяла останалото от сардината, Каролайн? — намеси се Норт, загледан в главата на рибата.
— Салфетката явно се е плъзнала — рече Каролайн и бързо покри отново остатъците.
Беше подценила Полгрейн или Триджийгъл, или Кум, или, най-вероятно, и тримата женомразци. Триджийгъл очевидно сияеше, когато донесе супата и вдигна сребърния капак, за да и я покаже. Съдът беше съвсем близо до лицето й, но тя не си запуши устата и носа, поне не пред него.
— Защо са ви дали бульон от сардина? — попита Флаш. — Да не би да ви боли жлъчката?
— Нищо подобно. Някои от господата в тази къща обаче са на мнение, че кулинарните изтезания биха могли да ги спасят от нечие нежелано присъствие, по-точно — от женско присъствие, и още по-точно — от мен.
Докато говореше, тя се усмихваше на Норт, но той гледаше намръщено към купичката, сега, слава Богу, затворена.
— Норт, да не би Флаш да е дошъл да поговорим за случилото се с леля Елинор?
Това отвлече вниманието на лорд Чилтън от не особено приятните му мисли, поне за момента.