— Да — отвърна той. — Реших, че от отегчение вече сигурно си почнала да изучаваш ноктите на краката си. Разказах на Флаш всичко, което знам. Сега е твой ред.
Двамата с Флаш Сейвъри седнаха край леглото й. Усмивката на госта можеше да разтопи всяка девица. На Каролайн й се искаше да му се усмихне в отговор поне веднъж, но не можеше да го стори, защото беше гладна и защото мислеше за леля си и за това, че тогава не е била при нея, за да й помогне. Никой не е бил при нещастната жена, освен онзи, който я е мразел дотолкова, че да забие нож в гърба й…
— Аз не знам нищо, Флаш. Не бях тук и не съм виждала леля си Елинор почти от три години. Норт ме заведе до Сейнт Агнес Хед, мястото, където била намушкана и блъсната от скалата. Открихте ли какво е станало с коня й?
— Да — отвърна Норт. — Говорих с Робин в Скрилейди Хол. Конят й изобщо не е излизал от конюшнята през въпросния ден, така че тя очевидно не е срещнала убиеца си, яздейки.
Той се завъртя неспокойно в стола си.
— Когато открих леля ти, Каролайн, не си дадох сметка, че не е с костюм за езда. Просто не се сетих за това. Беше със синя рокля, но не помислих, че ако беше с коня си, нямаше да е облечена така. Проявих се като глупак без капка разсъдък.
— Много се съмнявам, че това, дали е яздила или не коня си, би променило нещо, Норт.
— В това има логика, милорд — кимна Флаш. — Няма защо да се биете по главата. Мис Каролайн е права. Това не променя нищо. Струва ми се, че съществуват няколко възможности. Дамата би могла да бъде във файтон или в кабриолет с някого, когото най-вероятно е познавала.
— Това изглежда напълно възможно — каза Норт. — Поговорих с мисис Трибо в деня, в който открих леля ти, Каролайн. Тя каза, че Елинор Пенроуз излизала да поязди почти всеки следобед. След като с теб обсъдихме въпроса за коня й, аз отново разговарях с нея, като й съобщих, че конят на леля ти не е извеждан от конюшнята. Тогава стигнахме до извода, че очевидно леля ти е отишла да се поразтъпче онзи следобед. Много обичала да се разхожда и пеш, твърдеше мисис Трибо. На въпроса ми дали онзи ден някой не е отишъл в Скрилейди Хол, за да се разходят заедно, тя отвърна, че не си спомня подобно нещо. Като се върнеш в Скрилейди Хол, трябва да поговориш отново с Трибо, за да поразмърда паметта си. Освен това, вече като господарка в дома си, ще спечелиш доверието и на останалите слуги, които дори не смеят да ме погледнат, а само пристъпват от крак на крак и повтарят, че не знаят нищо.
— Това е съвсем естествено — обади се Флаш. — Прислугата винаги трябва да внимава много, за да не загуби мястото си.
— Ще се постарая — каза Каролайн. — По всичко личи, че леля Елинор се е срещнала с някого извън Скрилейди Хол.
— Или че е излязла да се поразходи и е била похитена от непознат — допълни Норт. — Но най-вероятно — от някого, когото е познавала, комуто е вярвала.
— Възможностите са много — съгласи се Флаш. — Както вече ви казах, познавам доста не особено симпатични типове в Гунбел. Тревелъс и Маунт Хок. Ще започна да душа, естествено, без това да се набива на очи. Капитана казва, че когато ми отърва, мога да бъда много мълчалив и с много големи уши.
Той се надвеси над леглото, стиснал длани между коленете си.
— Мис Каролайн, мислите ли, че младият Бенет Пенроуз би могъл да убие леля ви?
Въпросът беше сериозен, дяволски сериозен.
— Затруднявате ме. Когато се запознах с него, той беше нацупен хлапак с остър език и без капка воля. Сега е почти на двайсет и осем години. Когато мистър Броугън прочете завещанието, разбрах, че Бенет е недоволен от съдържанието му. Обвини мистър Броугън в подправяне на документа, защото бил любовник на леля ми и съзаклятничел с нея. Връщам се на въпроса ви — започвам да мисля, че би могъл да стори подобно нещо.
— Това е добро начало, Флаш. Проучи къде е бил Бенет Пенроуз по време на убийството на Елинор. Ако се е намирал някъде наблизо, тогава той ще бъде начело в списъка на заподозрените.
— Ако е била убита заради пари — обади се Каролайн, тогава трябва да включите и мен.
— Щяхме — отвърна хладно Норт, — ако беше някъде наблизо. Но ти не си била. Вече говорихме по този въпрос, но тогава ти беше доста разстроена, доколкото си спомням.
Той се изправи.
— А сега отивам лично да поговоря с Полгрейн. Искам да бъда сигурен, че за в бъдеще ще сервира вечерята, която би могла да изплаши гостите ти, покрита със салфетка. Съжалявам за случилото се, но не съм изненадан.
Младата жена успя да се усмихне, въпреки болката, която отново бе започнала да се усилва.
— Няма нищо, Норт. Дори започвам да очаквам с нетърпение следващата идея на твоите хора. Възхищавам се от изобретателността им, а тя е наистина неизчерпаема. — И тя въздъхна. — Но все пак бих предпочела в нея да няма злоба.