— Да не би върху брадичката ми все още да се вижда сянката на някоя рибешка глава?
— О, не, мис Каролайн. Всъщност си мислех, че на съпругата на Капитана, лейди Виктория, би й било приятно да се запознае с вас. Тя непрекъснато предизвиква Капитана, ъ-ъ, сър Рафаел, да изпада в пристъпи на ярост и това изключително я забавлява.
— Аз също бих искала да се запозная с нея — отвърна без особен ентусиазъм Каролайн, имаща на главата си повече проблеми от пастор, чиято църква е препълнена с новопокръстени.
— Каролайн — каза Норт, — Флаш ще се заеме с работата си, а аз ще се погрижа стомахът ти да не се разпадне на прах. Няма да се бавя.
Вечерята й не беше донесена нито от Триджийгъл, нито от Кум, нито от Полгрейн. С това се бе заел лично Норт, който очевидно бе присъствал и по време на приготовлението й. Печеното свинско беше достатъчно поне за десетина сътрапезници. Освен него имаше и няколко блюда, покрити с излъскани като огледала сребърни капаци.
Норт се настани до леглото й, изчака я да сложи в устата си няколко хапки от крехкото месо, и каза:
— Рафаел Карстеър е бил капитан на кораб и по точно — шпионин за нашето военно министерство. Причинил е невъобразимо количество злини на Наполеон по море. Когато се завърна у дома, след като се разбра какъв е бил в действителност и с какво се е занимавал, го помолиха да унищожи един възобновен клуб на крайни атеисти. Чувала си за този род клубове, нали? Млади хора, отдаващи се до насита на грях и разврат. Той се справи и с тази задача, и тогава му бе дадено кавалерско звание. Има брат близнак, барон Драгоу, и по този повод се разказва някаква история за една дълга зимна нощ. Колкото до Рафаел, Флаш все още го нарича Капитана. Помага ми в управлението на калаените ми мини в Маунт Хок. Те отчаяно се нуждаят от солидна реконструкция. Наводняват се Бог знае откъде. Нямам представа нито какво трябва да купя и направя, за да спра наводняването, нито пък откъде идва тази вода. Всичко това е много странно. Хуийл Дейвид е близо до една от твоите мини, Хуийл Кити, в която всичко е наред като при файтон с нови колела.
— Говорила съм с моя управител само веднъж, но той ми се стори доста компетентен. Казва се мистър Пийтрий. Защо не се видиш с него, за да разбереш какво мисли той за това?
Младият мъж кимна, а Каролайн забоде на вилицата си поредното парче от вкусните варени и подправени с масло картофи. Всъщност не беше чак толкова сигурна за собствените си мини. Мистър Пийтрий й беше казал, че всичко е тип топ, но тя беше жена и той може би мислеше, че не е способна да разбере, каквито й затруднения да възникваха с мините. Тя се намръщи, решила да поговори отново с управителя.
Каролайн? Да не те заболя главата?
— Не, просто си припомних, че съм жена.
— Това определено не е чак толкова трудно за запомняне.
Тя се разсмя кокетно.
— Ще бъдеш изненадан. Наистина. Питах се обаче дали в действителност около мините ми няма някакви проблеми, които мистър Пийтрий е решил да ми спести.
— Ако има поне малко мозък в главата, не ще де е постъпил така глупаво.
— Благодаря ти — отвърна тя и протегна към него ръка, но като видя, че той се намръщи, я дръпна назад.
Лорд Чилтън стоеше все така навъсен, вече загледан в ботушите си.
— Рафаел Карстеърс изглежда обича съпругата си. Чух ги да се смеят, преди да вляза при тях. После го видях да я целува.
Младата жена преглътна хапката си и наклони глава на една страна.
— Какво чудно има в това? Защо да не обича съпругата си?
Норт само вдигна рамене, като че сам изненадан от думите си.
— Нищо. Тя е една жена, при това хубава, но нищо повече.
— Е, добре, Норт, Капитана мисли, че е нещо повече от другите.
Тя натрупа грах върху картофите и започна да ги мачка.
— Мислил ли си някога за някоя жена, че е нещо повече от нормалното, от обикновеното, Норт? — попита тя.
— Не.
— Все още си твърде млад, при това си мъж. На мъжете им е нужно доста повече време, за да узреят и станат способни да се привържат истински към една дама.
— Може и да си права, но се съмнявам. Това ли, мислиш, е направил Рафаел Карстеърс? Привързал се е?
— Така изглежда, поне ако вярвам на думите на Флаш Сейвъри. От тях излиза, че двамата са много влюбени един в друг.
Норт изсумтя:
— Може би просто не са женени чак от толкова отдавна.
— Ти си и циник, Норт. Това не ти подхожда.
Лорд Чилтън повдигна нехайно рамене.
— Твоите бременни момичета пристигат в Скрилейди Хол утре.
— Страхливец — измърмори под носа си Каролайн, но очевидно не достатъчно тихо.
Така или иначе, той не каза нищо.
— О, Боже! — възкликна тя, като се задави с хапката фазаново месо в устата си. — Моите бременни момичета? Боже Господи…