— Да, по своему е хубава, но в нея все пак има нещо, което ми напомня за Елинор.
Той се изправи, като все така не откъсваше поглед от младата жена.
— Негова светлост ми каза, че ще ви придружи до Скрилейди Хол още тази сутрин, ако разреша. Давам съгласието си. Отново сте здрава. Въпреки това ще дойда да ви видя и утре сутринта. Няма смисъл да рискуваме.
Бес Трийт й се усмихна и нежно потупа ръката й.
— Вие сте такава, каквато сте, мис Дъруент-Джоунс. Надявам се, че не сте разбрали думите ми погрешно Леля ви беше необикновена жена и всички я обичахме, особено брат ми. Аз също ще дойда утре сутринта. Пожелавам ви късмет с врабчетата.
— Какви врабчета?
— Бременните момичета — поясни доктор Трийт. — Сестра ми има интересно чувство за хумор.
Каролайн отпусна назад глава и притвори очи, наблюдавайки ги как си отиват. Норт не беше влязъл при нея заедно с доктор Трийт. Защо?
Попита го за това, докато той й помагаше да слезе по огромното стълбище на Маунт Хок. Нямаше нужда от подкрепата му, но й беше приятно да усеща допира на ръката му, да бъде близо до него. Питаше се дали и той усеща нещо или мъжката му страст се проявяваше само през вечерните часове.
— Имаше други неща, за които трябваше да се погрижа — отвърна лаконично лорд Чилтън, без да я погледне.
— Какви други неща?
Този път младият мъж се спря и вдигна очи.
— Не си спомням някое от тях да те е засягало. Не ти подхожда да си пъхаш носа в чуждите дела, Каролайн Защо питаш?
— Бих могла да предположа, че твоята мъжка прислуга те е помолила да разпиташ доктор Трийт за състоянието ми, след което да можеш да ги увериш, че съм напълно здрава и готова веднага да напусна имението.
— Това наистина се случи. Само погледни, Каролайн — всички те са се наредили, за да ти пожелаят от все сърце на добър път. Жалко, че не танцуват валс.
— Да пукнат дано… — промърмори под носа си тя, но Норт я чу и се засмя. Наистина й беше много приятен, този негов характерен дрезгав смях.
— Госпожицата си отива — обяви Триджийгъл, преди още да бе успяла да стигне най-ниското стъпало.
Прав сте — отвърна тя, — но се връщам за вечеря. Ще бъде чудесно, нали Кум?
— Смея да кажа, че ще бъде приятно — хладно произнесе Кум, — но се страхувам, че мистър Полгрейн има жесток пристъп на мигрена. Едни Господ знае какво ще вечеряме днес. Може би е по-разумно да изчакате, мис. Да, по-добре ще бъде тази вечер да уважите Скрилейди Хол с присъствието си.
Каролайн искрено се разсмя. Всички те бяха наистина олицетворение на вежливостта.
— Добре, но във всеки случай кажи на Полгрейн, че, макар и да се насладих неимоверно много на сардинените му глави, гостите ми едва не повърнаха при вида им.
— Определено това е твърде силна дума, мис — обади се Триджийгъл. — И със сигурност вулгарна в устата на една млада особа от женски пол. Може би „повдигна им се“ звучи малко по-добре. Ето, отворих вратата, за да излезете, а навън мистър Оуен е напълно готов да ви отведе от… да ви заведе у дома ви.
Каролайн не каза нищо повече. Вървеше мълчаливо до Норт надолу по широкото, много износено външно стълбище на Маунт Хок. Оуен чинно стоеше до някакъв стар кабриолет, в който бе впрегнат не по-малко стар късокрак кон.
— Господи, братовчеде, откъде изкопа това нещо?
— Добро утро. Каролайн, мисис Трибо настоя да бъдем много внимателни към теб, та това обяснява появата на тази реликва. Надявам се само колелата да не изхвърчат някъде по пътя.
Младата жена се обърна към домакина си и леко докосна ръкава му.
— Благодаря — каза простичко тя. Искаше й се да каже на Оуен да вземе престарялата бричка и да я закара в Лондон, или каквото и да е друго, което би й дало възможност да остане още малко с Норт. Вместо това тя попита:
— Ще дойдеш ли да вечеряш с нас тази вечер?
Той кимна утвърдително.
Каролайн се усмихна дяволито и докосна леко с длан брадичката му. После се вдигна на пръсти, целуна го по бузата, а езикът й лекичко докосна топлата му кожа и прошепна в ухото му:
— Това ще накара Полгрейн, Кум и Триджийгъл да треперят през следващия половин час.
Дишането му се бе учестило. Искаше да я има още в тази минута, тук, на външното стълбище, може би в двуколката, докато тя седи в скута му или е наведена напред, облегната на срещуположната седалка, с вдигнати над главата поли и фусти. Боже Господи, та двуколката имаше само една седалка! Колко бързо се бе превърнал в полуидиот, в разяждан от страст глупак. Норт отправи към изкусителката си най-студения поглед, на който бе способен, и изсъска тихо:
— Проклета да си, Каролайн, значи го направи нарочно!